Обикновеният локум вече 45 години се продава с лика на една българка, която държи кошница с жълти рози.
През пролетта на далечната 1963-та година едно 17-годишно момиче от село Каравелово бере рози край дома си. И не предполага, че този миг ще остане в историята.
„Някакъв празник имаше. И имаше един фотограф - бай Георги, работеше в „Балкантурист”. И може би подбираше девойки - дойде, помоли ме, тогава за мен е било нещо много! И в розите ме снимаха”, спомня си Цонка Димитрова пред bTV.
Няколко години по-късно Цонка за първи път вижда лика си на кутия обикновен локум в местния магазин.
„Изненадах се много. За мен беше гордост, защото тази снимка и до ден-днешен се разнася из цял свят. Ето, малкият ми внук казва: Бабо, аз се гордея, защото снимката ти я има из цяла Англия”, допълва тя.
Славата на момичето с розите от кутиите с локум обикаля цялата страна.
„Отивахме във Вършец на почивка и решихме да останем във Враца. Искахме да спим в „Балкантурист”, с приятели бяхме. И отиваме на регистратурата и жената казва - няма места. Аз не искам да съм нахална, но неговият приятел, веселяк човек беше и се обърна към нея и вика: Ейй, каква хубава жена сме ви дали да краси тука „Балкантурист” и вие да не ни намерите място. За нула време ни намериха места”, посочи още Цонка Димитрова.
Но най-ценно за нея е признанието на съпруга й Димитър. „Няма човек, който да не се гордее. Аз без нея съм кръгла нула! Признавам си го”, казва той.
Заедно са от 50 години. А Димитър още си спомня първата си среща с младата розоберачка.
„Една напълно чиста девойка, в истинския смисъл на думата. Напълно чиста девойка, която беше недостъпна. И пламна една истинска любов вече, която беше много чиста”, разказва Димитър.
Двамата пазят снимката в полето с рози като скъп спомен вече 45 години.
„Съжалявам само, защото и до ден днешен поне не дойдоха едно благодаря да ми кажат. Нищо, знаете ли какво значи нищо! Нито аз съм разрешила да ми взимат образа, нито нищо”, завършва Цонка.
