Всички прокурори от звеното за борба с корупцията са се обзавели с баровски кабинети в ДАНС. Това съобщиха възмутени служители на агенцията пред Фрог нюз. Председател на родното ФБР Димитър Георгиев първо отрече, но веднага след това потвърди, че има такова нещо.
Не, няма такива неща. Това, което има при нас е във връзка с онази заповед, която е в рамките на звеното по антикорупция. На въпрос, дали в ДАНС влизат прокурори от въпросното звено, той каза: Ми, разбира се. Попитан защо точно там се събират, Георгиев отвърна: Защото няма помещение къде да ги сложим.
Фрог се поинтересува, дали по този начин не се нарушава зоната за сигурност, на което председателят отговори: Те си отговорят на съответните условия. Всичко е съобразено.
Според наши източници, кабинетите се намират на третия или т. нар. „шефски” етаж и напоследък дори са се разширили. Агенти раказват, че стаи за ползване имат още бившият шеф на МВР Цветлин Йовчев и експредседателят на ДАНС Константин Казаков заради договор между ДАНС и Библиотекарския институт, където двамата преподават. Димитър Георгиве отрича това да е вярно.
Преди ден депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов разкри, че зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, известен с близостта си до политико-олигархичния кръг КОЙ, е привиквал на разпит в ДАНС уволнената съдийка Румяна Ченалова. Той риторично попита какво прави Сарафов там. Оказва се, че не само Сарафов поставя под въпрос с присъствието си в ДАНС конституционното разделение на съдебната от изпълнителната власт. Компания му прави и друг член на въпросното звено - Ваня Стефанова, която до началото на тази година беше зам.-шеф на родното ФБР. Именно в това си качество Стефанова се прочу като човекът, с когото са били съгласувани действията на служителите, работили по скандалната разработка „Червеи”.
По закон тя е била длъжна да контролира и съгласува действията на подчинените си, свързани с тази дейност. Преди да бъде издигната в ДАНС, Ваня Стефанова беше редови обвинител в Софийска градска прокуратура и наблюдаваше разследването по аферата „Костинброд”, което в последствие се провали с гръм и трясък. Колегите й са категорични, че нейната кариера изцяло се дължи на волята на КОЙ заради "Костинброд". Оказва се, че членовете на прокуратурата в антикорупционното звено се държат в пълна тайна. Твърди се, че поне 4-ма почти постоянно пребивават в ДАНС. Това, което най-много притеснява агентите от службата е, че голяма част от оперативни дела се гледат от държавните обвинители и то на най-ранен етап, което по думите им е нарушение на всички правила.
Това предполага и съответното целенасочено вмешателство в работата на агенцията, преди изобщо да се е стигнало до повдигане на обвинения. Явна Инструкция в МВР пък от времето на Цветлин Йовчев задължава ченгетата да информират прокуратурата за всяка получена оперативно интересна информация и то преди още да се е стигнало да разкриване на секретна разработка. Това предопределя тотален контрол и управление върху цялата постъпваща в службите информация от страна на държавното обвинение.
Друг скандален факт също е обвит в мистерия. Става дума за това, че прокуратурата е „покрила” 45 оперативни дела на ГДБОП, водени срещу държавни обвинители и съдии.
Според запознати, въпросните дела били предадени на главния прокурор Сотир Цацаров в момента, в който ГДБОП е минала под шапката на ДАНС. Антимафиотите, водили разработките, не искали събраната „гореща” информация да се разнася из коридорите на двете служби, за да не се злоупотреби с нея. Решили, че най-сигурно ще е да я предадат лично на Цацаров и той да реши какво да прави. От този момент нататък материалите потънали в дън земя. Най-шокиращото за тези, които знаели какво се съдържа в папките е, че магистратите, попаднали във фокуса на ГДБОП, впоследствие били повишени.
Според запознати всички тези материали или част от тях се вадят в даден момент, за да послужат за притискане и рекет. Така например съвсем контролирано в медиите бяха "изпуснати" СРС-та, които уличиха в договорки няколко прокурори на високи позиции – апелативният прокурор на Бургас Емил Христов и окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев. Те били проведени преди избора на Камен Ситнилски за член на ВСС.
Предполага се, че съдебната реформа се спъва отвътре и заради хората, срещу които има данни за корупция и впоследствие попадат в ръцете на главния прокурор.
