Има няколко пласта в тази малка буря, която е по-скоро буря в чаша вода, коментира за Фрогнюз политологът проф. от НБУ Анна Кръстева. Тези пластове са днес – утре, или тактическо – стратегическо политическо мислене; стабилност – реформи и управляващи – опозиция, каза тя.
Ще започна от последното, продължи проф. Кръстева. На българската политическа сцена днес има огромен дефицит на опозиционност. Няма опозиционно говорене. БСП не може и не иска, но по-скоро не може в момента да играе никаква обществена роля, тя е толкова разпаднала се, че не може да произведе никакво смислено опозиционно говорене; а няма развита демокрация или управление, което да няма нужда от критично огледало, което да каже как да се върви, кои червени линии не бива да се пресичат и т.н. Няма в момента политически субект, който да поеме тази роля на опозицонно говорене, а тя в момента е абсолютно необходима на обществото. Дали една заявка на един лидер или една партия ще се срещне с тази политическа необходимост, предстои да видим.
Второто е управление спрямо реформи. Няма управление, което иска да остане трайно до края на своя мандат и да иска да работи следващ, а трябва да избира между тези два полюса. Стабилността може да бъде само условие за реформи. Стабилност без реформи означава стагнация, означава възпроизводство на състоянието сега, на което известно време ще се радваме, че не вървим надолу, но не се ли реформираме при належащата необходимост на всички системи от администрация, през здравеопазване, от пенсионна реформа до военна, управлението би било обречено. Разлетяването на тези два абсолютно взаимосвързани елемента от една управленска програма в противоположни посоки (стабилност вместо реформи) е изключително недалновидно. Стабилността може и трябва да служи за реформите. Когато имаш стабилно мнозинство, стабилен гръб и на национално, и на местно ниво, нямаш никакво оправдание да не правиш реформи. Тези реформи са гаранция за динамично развитие, от което имаме нужда.
И третото, с което започнах, това е контроверсията - политическа тактика – политическа стратегия. По отношение на политическа тактика ГЕРБ показа, че няма равен, изключително добре отиграва всички ситуации, всички възникнали конфликти, че политическата му тежест на национално равнище многократно надхвърля тези 83 депутата, които има. Остава стратегията. Една партия, в случая ГЕРБ, ще остане в историята трайно, ако успее да стане носител на тези промени, на този реформаторски дух, на тази съществена реформа в правосъдната система, чийто основен фактор и носител искаше да бъде РБ. На него засега не му се получава, или по-скоро не му дават.
Правосъдната реформа не се състои в простото съотношение 6:5 и т.н. Тя иска ярко заявена политическа воля от страна на политическата класа и ярко заявена воля от страна на прокуратурата и на съдийската гилдия. За момента политиците не успяват да излъчат послание, че имат политическа воля за съдебна реформа. В същото време една Румъния от 10 години не просто прави реформа, тя я прилага и там има една вече действаща съдебна власт. Тази съдебна власт е онова, което задоволява чувството за справедливост на гражданите, както и на бизнеса, който очаква да има нормална, предвидима и честна среда, очаквана и от европейските ни партньори. В историята ще остане тази партия, която не просто с тактически ходове отиграва в собствен интерес неслучването на реформи, а тази, която си постави голямата цел и успее да я реализира – съдебната реформа като първа и най-сериозна предпоставка за всички останали реформи, заключи Кръстева.
