Нито една власт в европейска държава няма шанс да продължи да бъде такава, каквато е досега, ако нейният народ започне масово или поне в по-големи множества и общности, да се срамува от нея.Това заявява в блога си проф. Николай Слатински.
Ето и разсъжденията на проф. Слатински за властта, играта и сама със себе си на политика, медии, култура и футбол и за срама на народа от властта:
"Някои приятели ме критикуват, че поне от 10 години не се занимавам с политика, че от повече от година съм спрял да участвам в телевизии, да давам интервюта и да пиша статии в медиите, че отказвам покани за всякакви политически мероприятия, идеологизирани конференции, писания на кухи стратегически – с извинение – документи, срещи с политици, вкл. с министри (то властта понякога е шизофренично настроена не само към политиката, а дори и към мен – едни сред нея искат да бъда наказан, дисциплиниран, „накаран да престана да пиша във Фейсбук“, други сред нея ми пращат поздрави и поздравления, канят ме на срещи, търсят ми, виждате ли, „прекрасната експертиза“ – ами да се разберат, ако са един отбор – мразят ли ме или ме уважават…) – т.е. че не искам да имам нищо общо нито с политиката, нито с властта, нито с политиката на властта, нито с властта на политиката, защото подобно мое участие също ще легитимира безобразията, които се вършат, потъпкването на демокрацията, което протича със засилени темпове и упадъка – морален и материален - на държавата и обществото ни.
Но аз определено смятам, колкото и наивно да звучи за някои, че точно това е точното поведение! То е последното средство нещо да се промени!! Да, наистина има логика в това ми разсъждение...
Ако политиците откажат да правят политика с тази власт; ако бизнесмените откажат да правят бизнес с протежетата на тази власт; ако културните дейци откажат да целуват ръка срещу подаяние на тази власт; ако умните, знаещи и можещи анализатори, експерти, професионалисти и учени откажат да участват в дебата, направляван и манипулиран от властта; ако отборите от „А“ група откажат да участват в цирка, предвиден отборът на властта да печели с всички възможни и невъзможни, почтени и не почтени, на-теренни и извън-теренни средства; ако младите хора откажат да имат каквото и да било общо с властта, защото тя им отнема бъдещето и ги прогонва от България, прережда ги със свои парашутисти и калинки в битката за работа и реализация; т.е. ако всички направят това в своята сфера на дейности, принципи и интереси, то тогава властта ще клекне, ще отстъпи, ще се смири, ще разбере, че не може да се продължава така, че тя кара много умни и разумни, честни и културни, образовани и интелигентни, знаещи и можещи хора да се срамуват, че тя им е власт и ако тези хора не успяват да спечелят широка обществена подкрепа, то е защото има други хора, които не се досещат, че трябва да се срамуват, че имат такава власт, която не прави реформи, която говори на диалект и невъзпитано, а понякога и опростачено, че България не сме я намерили на пътя и не можем така да я отдаваме мърцина на подобна власт. Но хората, които не се досещат за това, започват да се досещат или поне да не пречат на вече разбралите, че трябва да се срамуват от властта. Ето, за първи път няма контрапротестиращи, няма подкрепа за властта, защото се видя, че тя обслужи корупуционерската върхушка на ДПС, обслужи Пеевски, обслужи на практика онази задкулисна олигархия, която е настъпила на гърлото страната, пречи й да диша и да шава, лишава я от надежди и шансове не за развитие, а дори за оцеляване. А започнат ли да се досещат, че трябва да се срамуват недосетливите досега или поне започнат ли да не пречат на онези, които се срамуват, че имаме такава власт, то тогава тази власт става неудържима.
Защото нито една власт в европейска държава няма шанс да продължи да бъде такава, каквато е досега, ако нейният народ започне масово или поне в по-големи множества и общности, да се срамува от нея. Понякога може да се изкара и без хляб, на гладен стомах, но не може да се издържа повече, ако човекът или обществото ги е срам от това, което им се предлага вместо стратегически мениджъри и визионерски лидери като власт на тяхната държава. И човекът, и животното са ядящи, консумиращи храна същества. Но само човекът освен това е и срамуващо се същество. Срамът е едно от най-силните човешки чувства. Човекът е започнал да става човек, когато се е научил да се срамува. Защото тогава е заменил боязънта от гнева на боговете, т.е. страха, с боязънта от собствената си съвест , т.е. срама."
