Успехите на ГДБОП, представени наскоро с чувство на нескрита гордост от нейния шеф Ивайло Спиридонов, се оказаха една суха статистика. Малцина, обаче си дават ясна сметка какво точно стои зад сухите числа, някои от които звучат доста гръмко.
Разбра се, че 260 престъпни групи с 1200 лица са под окото на антимафиотите. Надали някой си е отдъхнал от този факт, особено като се има предвид, че събирането на годни доказателства за пред съда все още не е най-силната страна на ведомството. И не защото не ни се иска, а просто поради факта, че на пръстите на едната ръка се броят маститите бандити, които преди години, благодарение на къртовската работа на ченгетата от ГДБОП, все пак се обзаведоха с ефективни присъди. Делата срещу групата за отвличания „Наглите“ и бандата за мокри поръчки „Килърите“, са класически примери в това отношение. Днес такива няма. Песимистите, а от скоро и оптимистите прогнозират, че няма и да има.
Да наблюдаваш някого е добре, но до кога и за какво? За да го разобличиш, че върши нещо нередно, да го закриляш или да го изнудваш. Последните две не са за предпочитане, но примери в тази посока у нас бол. И докато някой все пак не реши да види сметката на въпросните 260 банди, те ще си вършеят на воля. Няма да е реалистично да очакваме, че всички до крак ще бъдат „изтребени”, но е хубаво да се започне от някъде. Спиридонов и думичка не обели за това колко взривове и умишлени палежи са разкрили, например. Не е тайна, че в някои градове на страната огънят се превърна в нормален начин за уреждане на отношения между опоненти.
Наглостта на престъпниците стигна до там, че те започнаха да палят домовете и колите на бивши и настоящи полицейски шефове. А в Ботевград гърмежите вече се отброяват трепетно като секундите, преди новогодишна заря. Това би изглеждало като обикновено заяждане, ако служителите на ГДБОП имаха осезаем успех срещу бизнеса с дрога. Никола Гратери, най-пазеният италиански прокурор, взе че дойде точно преди отчета на ГДБОП и направи всичко на пух и прах. Разкри как 6 български наркобанди си сътрудничат с най-опасната мафиотска организация „Ндрангета“, както и че парите им се „изпират“ в малове, пицарии и хотели по Черноморието.
Никой разумно мислещ човек не се заблуждава, че уличните дилъри са станали по-малко, напротив. Доводите в обратната посока взимат осезаем превес. Все повече тийнейджъри започнаха да губят разсъдък, поставайки живата си на карта, след употреба на невиждани у нас наркотици. Проблемите с източването на карти продължава да е на дневен ред. Това, че не се говори по тази тема, не означава, че антимафиотите са се справили с него. Родните „майстори” на пластики продължават да са най-търсените на световния пазар, а имиджа ни на добри фалшификатори все повече се възражда. Спиридонов се похвали с борбата срещу контрабандата. Казва, че създал спецзвено. Излишно е да му напомняме, че каналите не само у нас, но и в цял свят, се покровителстват от най-високо политическо ниво. А уличен БГполитик все още няма.
Оперативни работници под сурдинка признават, че бившият депутат от ДПС Христо Бисеров е бил „натиснат” през прокуратурата не заради прането на пари, а за да „сподели” контрола върху контрабандните канали, които са му били поверени от времето на СДС, където той беше секретар. Дано ченгетата да не са прави за това, защото в противен случай нещата изглеждат апокалиптично. Не са едно и две имената на видни политици, които са попадали в разработките на ГДБОП и то по линия на акцизните стоки-горива, алкохол и най-вече цигари. Тези хора и в момента продължават да се разхождат по червения килим в парламента, като в същото време обслужват бизнес интересите на някой виден олигарх. Въпрос с повишена трудност ще е някой да изброи колко мастити контрабандисти са тикнати на топло. Единственото им „наказание” до този момент е, ако случайно изгреят по първите страници на медиите и така да се превърнат в мишени. Истината е, че от доста време у нас за организирана престъпна група се счита тричленката-кон, каруца и ром.
В доклада си шефът на ГДБОП акцентира и на един друг значим факт. А той е, че в момента там се водят 32 оперативни дела. Разделени на 28-те области в страната,означава, че във всяка териториална структура има по 1,1 дело. Само в централата броят на ченгетата е около 300. Ако пък приемем, че тези 32 дела се работят само в София, то десетина души би трябвало да тичат по 1 дело. Това би могло да се приеме за върхово постижение в световната полицейска практика. Ивайло Спиридонов призна, че законът му връзва ръцете и той и подчинените му могат да работят само, ако сгащят накуп цяла организирана престъпна група. Бандит по бандит не можело да се „отстрелва” , решил законодателят. Иска ги накуп.
На всички ни като бял ден е ясно, че антимафиотската служба е умишлено скопена, особено след преместването и под шапката на ДАНС. Политиците ни достатъчно си изпатиха от някои нейни „своеволия” в миналото, заради които още треперят. Разработки като "Лиани" ще служи за учебно помагало на депутатите как да правят законите така, че да не им се стоварват подобни бели на главите. За това и ГДБОП все повече ще ни изглежда остарял и куц кон.
Румен Зайцев
