Парламентът днес ще гласува Националната здравна стратегия (2014-2020). Документът определя приоритетите и стратегическите цели за развитието на здравеопазването за период от 6 години, като през тази година той бе актуализиран и през ноември бе одобрен от кабинета.
Голяма част от заложените в стратегията мерки вече са известни, например стъпките за подобряване на Спешната помощ, промяната в системата за цените на медицинските дейности и лекарствата, въвеждането на национална здравна карта, чрез която ще бъдат ограничени болничните легла и която ще даде възможност на здравната каса да сключва избирателно договори с лечебни заведения и т.н. Документът залага увеличение на бюджета за здравеопазване с 0.2-0.3% всяка година до 2020 г.
Един от основните акценти в стратегията е свързан с реформирането на финансовата система, като се върви към демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Предвидена е промяна на здравноосигурителните пакети и възможност за избор на пакет, както и промени в бюджета на здравната каса, така че да се увеличи относителният дял на средствата за първичната извънболнична медицинска помощ и да се намали този за болнична помощ и лекарствени средства - до 12-13% от бюджета на НЗОК.
"Ревизия на гарантирания от задължителното здравно осигуряване минимален пакет здравни услуги съобразно размера на финансови средства и въвеждане на пакети от услуги, предлагани допълнително от застрахователните дружества, които да имат надграждащ характер", е една от мерките в стратегията.
Именно възможността за демонополизиране на Здравната каса стана причина депутатите от ДПС да не подкрепят документа при приемането му от парламентарната комисия по здравеопазване преди две седмици. Тогава БСП също гласува против документа, като се мотивира с това, че без нови източници на финансиране в здравната система, реформата няма да се случи.
По време на обсъждането в комисия здравният министър Петър Москов обясни, че Националната здравна стратегия трябва да бъде приета до края на годината, в противен случай страната ще загуби възможността да усвоява европейски фондове от новия програмен период.
В Националната здравна стратегия 2014-2020 са посочени пет стратегически цели, свързани най-общо с подобряването на здравето на българите до средните нива на ЕС, трансформиране на здравната система за осигуряване достъпно и качествено обслужване, развитие на електронното и мобилно здравеопазване, осигуряване на кадри в медицината и развитие на научните знания и иновации.
