Съдбата на Пламен Иванов, който сега е работник във Валенсия, е темата на първото предаване на Мартин Карбовски по Нова телевизия "Емигранти". Дебютът - утре, събота от 18.00 часа.
Съдбата на първия герой в първия епизод на „Емигранти” е своеобразна метафора на случващото се с българите. Пламен Иванов е българин от Враца. „Съдбата ме свърза преди двадесет и две години с едно значително откритие в нашата археология – тракийското сребърно съкровище от Рогозен.” – разказва ученият, докоснал се пръв до „находката на века”. През 1986-та година той е най-младият сътрудник на музея и точно него изпращат да провери сигнала на съзнателен жител на с. Рогозен. 
И чудото става! Пламен държи в ръцете си първия съд от 20-килограмовото сребърно съкровище – най-голямото откривано до днес по българските земи. Днес откривателят на Рогозенското съкровище е немил-недраг български емигрант в Испания.
Как се стига до тук? Как откривателят на съкровище става гастарбайтер?!?
Пламен живее горе-долу добре със съпругата си Петя и двете си деца във Враца. В продължение на 15 години е уважаван музеен работник. Заплатата му е около 300 лева. Но през тежките ’97 и ‘98 години семейството му не успява да плаща сметките за парно и двамата с баща му се принуждават да продадат семейния камион, за да покрият дълговете. „Тогава просто видях, че не мога да си позволя лукса да работя за удоволствието!” – признава Пламен и разказва как е заминал първо за Италия, а после и за Испания, за да може да издържа семейството си. Спи в градинките по пейките и търси помощ и храна в църквите, бере грозде и работи като общ работник по строежите и през цялото време се страхува да не го хванат, че работи нелегално. Първите си седмици в Испания изкарва с по пет-шест евро на седмица и яде само филийки с пастет и течен шоколад. А първите пари, които изкарва, праща в България.
Един ден във Валенсия пристига част от Рогозенско съкровище и Пламен се нарежда на опашка заедно с останалите посетители, за да види съкровището си! Той признава, че нещо наистина се е сринало в живота му и споделя, че е имал и по-тежки моменти от този. След като е бил по строежите, на полето, в лунапарк и е влизал в току-що източени септични ями, днес Пламен работи в завод за каучукови изделия и получава 980 евро на месец. Става сутрин в пет часа. Разказва, че не отговаря на обаждания по време на работа и не обсъжда с колегите си филми или мачове, защото „там” просто не е прието. Сам се пере и поддържа. Дори сам си готви и въпреки това менюто му е ограничено – таратор и нещо месно – консерва или салам. „Глези” се с бира или чаша вино. Най-големите му разходи са за телефонни разговори с България. Прибира се при близките си два пъти годишно. Признава, че няма да се върне забогатял в България - за седем години не е спестил нищо - работи само за оцеляването на семейството си. И не мечтае!
„Престоят ми в Испания ми възвърна малко себеуважението!” – искрено заявява Пламен. – „В ония най-кризисни моменти вече бях сметнал, че не ставам за нищо и че съм някакво недоразумение на този свят!... Тук видях, че все пак мога да се справям с нещата достатъчно добре, за да се чувствам удовлетворен. Испания ми възвърна самочувствието, че струвам нещо!” Ето това е чисто български парадокс – там, където си на дъното на социалната таблица, там, където получаваш няколко пъти по-малко пари от испанците, където живееш самотно и безнадеждно – точно там ти разбираш, че ставаш за нещо. В България човекът, който намира съкровището на века, се е чувствал нереализиран и подтиснат.
Съдбата на Пламен е метафора на случващото се с българите – „тук” откривателите на съкровища най-често са безработни, „там” почистват септичните ями и се редят на чужди опашки, за да видят своите съкровища...
Пламен изпрати „хабер” на родителите си, които живеят в Мездра. Майка му Райна плаче често вечер. „На празници като седнем – него го няма!” – казва тя и споделя, че напоследък е много тъжен.
Днес милиони българи живеят разделено от децата си, родителите си, дори съпрузите си. Стотици хиляди български семейства на всякаква възраст се разбиват заради емиграцията. И стари и млади, свиквайки да живеят разделено, забравят са любовта си и се отдават на любимото на българите оцеляване. Емиграцията ти помага да оцелееш. В същото време често тя разбива живота ти, отнема ти това, за което винаги си мечтал и което всъщност си искал да спасиш чрез емиграцията. В този филм няма да покажем жената на Пламен - тя хладно отказа да се снима. Направи това, докато Пламен работеше във Валенсия сам за бъдещето на техните общи две деца. „Не е добре млади хора да се делят!” - казва майката на Пламен. – „Единствено от това ме беше страх и може би така ще стане!”
Самият Пламен признава, че раздялата си казва думата и двамата със съпругата му Петя са свикнали вече да живеят сами. „Надявам се да се върна възможно по-скоро и да продължим живота си – да не го започваме отначало!” – обръща се Пламен към нея.
