Руската икономика премина през пика на кризата . Това заяви руският президент Владимир Путин пред журналисти на традиционната си годишна пресконференция, която се провежда за 11-ти път.
Първите въпроси към Путин бяха свързани с икономическото представяне на страната. Той обеща икономическата ситуация да се стабилизира до края на 2016 година. Правителството се опитва да постигне позитивен ръст на БВП през 2016-2018 година, изтъкна руският държавен глава.
Въпреки че БВП се сви с 3,5%, реалните доходи на населението спаднаха с над 5%, изтъкна той, допълвайки, че икономиката отчита малък ръст. Далечният изток расте, селскостопанската реколта беше много добра. Безработицата е на ниво около 5,6%, което е много добре. Отливът на капитали е редуциран. Търговският баланс е добър. Международните резерви са малко ниски, но е добре като цяло, продължи той.
Трябва да изпълним всички наши задължения пред партньорите. Инвеститорите започнаха да показват интерес към Русия. Нашият общ дълг спадна, което е позитивен индикатор, каза още той. Владимир Путин очаква руската икономика да нарасне с 0,7% през 2016 година, докато руската Централна банка прогнозира свиване до 1%. Прогнозите за 2017 и 2018 година са съответно ръст от 1,9% и 2,4%.
Бюджетният дефицит е на ниво 2,8-2,9% от БВП, което се явява удовлетворителен показател, категоричен е президентът. Лидерът на Русия обаче призна, че икономиката на Русия е в лоша форма в сравнение с надеждите от преди година, като основен фактор е падането на цените на петрола.
По думите му средната продължителност на живот в Русия е достигнала повече от 71 години. Руският лидер поясни, че цената на петрола пада значително и че Москва трябва отново да калкулира плановете си на базата на това. Според него твърде „оптимистично” е един барел петрол да се продава за 50 долара.
Според него падането на цената на е петрола е довело до 3,7% загуба на БВП и ръст на инфлацията с 12,3% през последната година.
Следващите въпроси към Путин бяха свързани със Сирия и Турция. Държавният глава на Руската Федерация за пореден път каза, че инцидентът със сваления Су-24 от Турция е не само неприятелски акт, но също и враждебен акт, допълвайки, че Анкара вместо да разреши проблема с Москва, бърза да потърси помощта на НАТО. Те можеха да се извинят. Те отказват да си сътрудничат с нас, заяви той и добави, че е скандално.
Ако те са имали някакви цели, те не са ги постигнали. Много е трудно, почти невъзможно да се поддържа контакти с настоящото турско ръководство. Не виждам перспективи за възстановяване на отношенията с турските власти на най-високо ниво, уточни Путин.
Предложихме сътрудничество, каналите са отворени. Никой не ни предупреди за туркмените в Сирия. Никой нищо не ни каза. Нямахме противовъздушна отбрана там. Сега там имаме С-400, съобщи той.
Разполагането на С-400 в базата Хмеймим, по думите му, ще доведе до спиране нарушенията на сирийското въздушно пространство от страна на турските ВВС. Нека сега турската авиация се опита да лети, закани се Путин.
Държавният глава иначе буквално заяви, че Турция се опитва да лиже САЩ отзад - „Ако турците искат да лижат американците на едно място, не знам дали вършат правилното нещо”, добави той. По отношение на незаконния трафик на петрол в Близкия изток, президентът на Русия е убеден, че е достигнал индустриални мащаби.
Никой няма право да налага волята си кой трябва да бъде лидер на Сирия. Сирийският народ трябва да реши. Но ние подкрепяме инициативата на САЩ за подготвяне на резолюция на ООН. Това показва, че САЩ и ЕС са обезпокоени от това, което се случва в Близкия изток, коментира той съдбата на сирийския президент Башар Асад.
Той потвърди, че Русия никога няма да се съгласи външни сили да определят бъдещия президент на страната. Относно военната операция на Москва, президентът каза, че Русия ще продължи да подкрепя сирийската армия, намеквайки, че ще продължи до започването на политическия процес и справянето с "Ислямска държава".
Путин не знае дали Русия ще се нуждае от военна база в Латакия след приключване на въздушната операция. Преди началото на конференцията, предавана по руските телевизии, общо 1 392 журналисти и представители на медии бяха акредитирани.
Най-дългата пресконференция на Путин в този формат е от 2008 година, когато президентът отговори на 106 въпроса за 4 часа и 40 минути. Миналата година тя продължи 3 часа и 10 минути, отговаряйки на 53 въпроса, които бяха предимно свързани със Запада, санкциите срещу Русия и националната икономика.
Първият въпрос от западна медия на тазгодишната пресконференция на Руския президент Владимир Путин беше зададен от представителя на The Wall Street Journal, който попита не е ли време за приватизация на държавните компании, предаде РИА Новости. „Държавата няма да изгуби контрола си над контролните пакети в големите приватизирани компании с държавно участие“, отговори Путин.
Путин допуска, че през 2016 г., за да „не се горят резервите“, правителството ще се реши да приватизира големите държавни компании. Приватизирането на "Роснефт", "Аерофлот" и други държавни компании е възможна, но това ще зависи от пазарната конюнктура, уточни той.
Президентът на Русия Владимир Путин е удивен от безумната позиция на българското ръководство за проекта за газопровода „Южен поток“, предаде ТАСС.
„Мен ме удивява безумната позиция на българското ръководство, което по неразбираемо какви съображения пренебрегна националните си интереси“, каза Путин на годишната си пресконференция за руски и чуждестранни медии.
„Три милиарда ние трябваше да вложим в самия проект, в строителство, работни места, заплати, приходи във всички нива на бюджета, а след това и всяка година щяха да получават 400 млн. евро само за транзита“, допълни той.
Попитан от журналист от телевизия НТВ за износа и транзита на газ през Украйна, Путин каза, че руската страна е готова за сътрудничество с Киев, ако украинците са готови да работят като партньорите по „Северен поток“.
Относно „Южен поток“ Путин казва, че той е бил подготвен като помощ за България, но страната го е отказала. Путин заяви, че безумната позиция на българското ръководство за „Южен поток“ е противоречаща на интересите на страната“.
Според него Русия е била поставена в глупава ситуация, сякаш, да започне строителството на „Южен поток“ и да вложи огромни суми, без да получи разрешение от България.
След тази ситуация, по думите на руски държавен глава, тъй като не всички зависи от руската страна, Москва иска писмени гаранции от Европейската комисия, че руските проекти ще бъдат реализирани, особено европейската част на „Турски поток“.
