Днес е Игнажден - за първи път на 19, а не на 20 декември, както досега. Тази година църквата премести празника с ден по-рано, защото според църковния устав, когато 20 декември се пада в неделя преди Рождество Христово, Игнажден се измества в събота.
Свещеномъченик Игнатий Богоносец е ученик на св. апостол Йоан Богослов. Според евангелието на Матея, самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце. Оттогава св. Игнатий наричат Богоносец, а в иконите го изобразяват в ръцете на Бога. Той е ръкоположен за епископ на град Антиохия. Заради вярата си в Христос, по нареждане на император Траян бил хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Българите наричат този голям християнски празник „Игнажден”, „Идинажден”, „Игнатьовден”, „Инатя” (в Родопите), „Идинак” (в Северна България), „Поляз”, „Полязовден” (в Котленско и Добричко) или „Млада година”. Според християнските вярвания от Игнажден започнали родилните мъки на Божията майка, които продължават до раждането на Исус Христос на Коледа. Тези дни са познати сред българите като „Мъчници” или „Игнашка неделя” и се почитат особено строго от младите булки, и бременните жени. Традицията повелява през тези дни те не предат и тъкат, да не перат, за да забременяват и да раждат леко. В народното съзнание Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници.
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за начало на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец или Полазовден.
С Игнажден започват коледните празници.
Интересна практика има в някои части на страната – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Целта на този ритуал е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с благодарност и присъствието му се смята за добра поличба.
