2015-та година в политически план не беше добра година нито за България, нито за Европа. Можем да кажем и за света като цяло, но сякаш политическите събития, които доминираха бяха европоцентрични или близки до в географски аспект, коментира пред Фрог нюз политологът Анастас Стефанов.
В България се наблюдаваше рефренът за реформи и стабилност. Равносметката е по-скоро отложени реформи – не състояли се и гарантирана стабилност посредством изтегления заем, който компенсира ямите на големите бюджетни сектори. Всичко това се случи под знака на вялия обществен дебат, припомня Стефанов.
Интересната равносметка за това кой е управляващ и кой опозиция в това рекордно фрагментирано 43-то Народно събрание. Да, имаме управляваща коалиция – но се оказа, че имаме тесни управляващи и широки управляващи, а също така оказа се, че има и тесни опозиционери и широки опозиционери. За управляващите – най-ярко е присъствието на РБ по силата не на производството на политическа ефективност, а по силата на скандалите, вътрешното противостоене и дихотомията, до която стигнаха – „в опозиция на власт“. За опозицията – с лека ръка можем да кажем, че тя в огромни епизоди отсъстваше. Катастрофата на местните избори, независимо от всички съмнения, които останаха, не беше изненадваща за БСП – напротив, необходимо бе само да се отворят резултатите от МИР-овете от предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. – нито един с победа за БСП! Защо се учудваме, че на 25 октомври нямат нито един областен град с победа на техния кандидат кмет? Но все пак може да се направи разграничението между БСП и ДПС на тесни и широки опозиционери, защото именно в дълбочината на стратегията на Лютви Местан се реализираха и много от амбициите на Движението за права и свободи.
Тази двойнственост в ключови политически моменти пораждаше допълнително объркване – имаме чувството, че всеки момент ще има промяна, но в същото време живеем и с усещането за безвремие.
2015-та година може да бъде интерпретирана и като годината, в която се загатна за „фалит“ на Европейския съюз. През последните години наблюдавахме редица ерозиращи европейската идея събития и процеси, но някак Европа оставаше и реагираше – кризата в Еврозоната, позициите по Руско-украйнския конфликт и други. През 2015-та година на Европа й се наложи да се справя с Гърция и Сириза, но това по мащаб се оказа нищо в сравнение с бежанците, атентатите и с липсата на позиция, която можем да дефинираме като политическа. Тази година се оказа, такава за ЕС, че европейският елит трябва да осмисли, че бягането от политическа опозиция не решава проблема, а просто измества другаде властовия център, който ще вземе това политическо решение. Определено станахме свидетели на цинизъм в европейските позиции, именно, защото отсъстваше политическото у тях. Пример – отваряме главите за преговори с Турция, отново, точно когато чуваме от Ердоган, че може да отвори „кутията на Пандора“ – разбирайте ще пусне тези милиони бежанци да влезнат в Европа.
Годината определено може да бъде категоризирана като силна в различни аспекти и за САЩ, и за Русия, и за Китай. Да, имаме основите на многополюсния свят.
