Под заглавие „Гардиjан ни го смени името, Фаjненшел Таjмс ни бара ново” македонският Дневник се възмущава, че след скандала с британския „Гардиън”, който поставил в устата на премиера Никола Груевски думи, които той не бил казал, свързани с готовността на Македония да смени името си, се появили и нови скандални истории във в. „Файненшъл таймс”. (Припомняме, че Атина и Скопие водят вече 24 години спор за името на БЮРМ.)
Съседите са особено скандализирани от факта, че във „Файненшъл таймс” е обявена и малка анкета, в която он лайн изданието пита читателите си как трябва да се нарича страната, северно от Гърция: БЮРМ, Р Македония, Нова Македония, Северна Македония, Славянска Македония, Южна Сърбия, Горна Македония, Р Македония-Скопие или Вардарска Македония.
Търсенето на име за една държава в анкета се счита от „Дневник” за особено скандален факт и припомня, че през 2013 г. премиерът Груевски оповестил как Европа се заканвала, че властта в Македония щяла да падне, ако не се направят отстъпки за името. Сега двете медии сериозно потвърждавали този факт.
Фрогнюз припомня, че тези дни в международните медии действително изтече информация, че западната ни съседка е готова да изпълни искането на Гърция и да смени името си. "Трябва да изкатерим планина, за да разрешим този въпрос. Има значителни различия в позициите на двете страни", заяви външният министър на Македония Никола Попоски по време на свое посещение в Атина.
Спорът за името на Република Македония е нерешен проблем между Гърция и Р Македония. Става въпрос за официалното наименование на Република Македония, нейното население и нейния език. Спорът ескалира до най-висока точка и се наложи международно посредничество, включително опити за резолюция от страна на ООН. Във всички официални документи на държавата тя се самоназовава Република Македония. Според гръцките политици името „Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция. Според нея използването на това име за държавата оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това име му принадлежи. Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на държава под това име.
Що се отнася до позицията на България, на 15 януари 1992 г. държавата ни първа призна Р Македония като независима и суверенна, с официалното й име, без да поставя условия. Впоследствие обаче, политиката на Скопие започна да създава проблеми в традиционната употреба на наименованието „Македония“ за българския дял на едноименния географски регион – Българска (Пиринска) Македония. България подкрепя решаването на спора за името, като същевременно напомня, че евентуалното решение следва да отчита „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително България“.
Освен това България при президента д-р Ж. Желев призна името Р Македония, но не и понятието „македонски език” (с аргумента, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език). Според БАН и водещи филолози така нареченият „македонски език” е „писмена регионална форма на българския език, защото е изградена въз основата на български говори.
