Древните римски празници се наричали „календи“. Може би оттук идва и и мето на Коледа. "Календи" се наричал първият ден на всеки месец. Най-празнични били януарските календи, защото тогава били избирани новите консули.
Рождество или Божич
Навярно на Балканите взели думата от Рим, за да представят празника на зимното слънцестоене . Чак към IV – V век християнската църква въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на слънцето.
Има и друга версия за името „Коледа“. Легенди разказват, че то идва от традицията да се колят животни преди празничните дни. При съседите в Македония и Сърбия коледният празник се нарича „Божич“. Така е и по някои градове и села в Пиринска Македония.
Символът на коледното дърво
Иглолистното дърво, понеже е вечнозелено, е на почит още от древни времена. То е символизирало вечния живот и безсмъртния дух. Украсяваме елха в дома си не само заради уюта, който създава. Свещичките и блестящите топки символизират слънцето, луната, звездите и човешките души. Звездата на върха пък е символ на Витлеемската звезда , която в библейската история упътва мъдреците към мястото, на което е роден Исус.
Само преди век и половина българите, а и другите балкански народи, не са украсявали елхи. Хората занасяли в дома си пън от буково, дъбово или крушово дърво. Пробивали дупка в него, а в нея наливали олио и поръсвали тамян. След това увивали дървото в бяло платно и в този вид бъдникът дочаквал празничната вечер, свидетелстват наши възрожденци.
На самата Бъдни вечер се извършвало „прекаждане“. Най-възрастният в семейството обикалял с бъдника три пъти наредената трапеза, а после минавал с него из всички стаи, хамбари и обори и други помещения. След това поставяли бъдника в огнището и стоели будни, докато дънерът изгори докрай. Затова и го наричали така – бъдник – символ на възраждането. Той се тълкува като дървото, което се извисява до небето и спуска клони до земята, за да слезе по него Младият Бог, наричан още Божич.
