За една година реформаторският екип на МЗ натвори толкова „реформи” в здравната система в стил „hard”, последствията от които ще консумираме всички години напред. Философията на промените беше „на всяка цена”, независимо каква и кой ще я плаща. Обществената и политическа среда, в която реформите се налагаха - осигуриха „висок рейтинг” и персонална премиерска подкрепа. Това коментира пред Фрог нюз д-р Мими Виткова.
Мотиви, очаквани резултати и сериозни експертни анализи липсват, но въпреки това Министерски съвет и парламент подкрепиха всички предложения на здравния министър, дори когато разрешиха псевдодарение на забранени за употреба в страната ваксини от Турция.
Гилдията мълчаливо подкрепя всяко предложение, защото сезира зад него отваряне на врати за допълнителни финансови постъпления от пациентите, надзорният съвет на НЗОК е превърнат във филиал на МЗ и МФ, административният съд не бърза да се произнесе окончателно законосъобразно ли е въвеждането на лимити от НЗОК, академичната медицинска мисъл живее в собствен свят извън здравната система.
Без всякакви аргументи бяха уволнени директори на добре управлявани държавни болници, едни от малкото работещи на печалба, за респект на останалите. Изгради се „обединение” на университетски болници, с огласената цел, подобряване на управлението и на финансовите показатели и с резултат за 9 месеца - увеличаване на административния персонал и на дълговете на болниците.
Основният пакет здравни услуги, гарантиран от бюджета на НЗОК, в нарушение на Конституцията беше разделен на основен и допълнителен. Огромен брой здравни услуги и заболявания в зависимост от преценката на всеки лекар попадат в основния или в допълнителния пакет. Когато лекарят отнесе случая в допълнителен пакет, изборът на здравноосигуреният пациент е да чака два месеца или да заплати цена, каквато му поиска лекаря или лечебното заведение. Цените за медицинските услуги не подлежат на никаква регулация у нас. Здравеопазването ни от 20 години е обявено за пазар с тенденция да бъде доведено до сергия. Допълнителен пакет е предвиден и при общопрактикуващия лекар. Издаването на болничен лист, насочването към ТЕЛК или за прием в болница по преценка на лекаря попада в основен или допълнителен пакет. Ако не искаме да чакаме два месеца, за да ни издадат болничен лист - заплащаме колкото ни поискат.
Цялата лечебно-диагностична дейност в извънболничната помощ- прегледи при специалист и всички изследвания отново са в двоен режим по преценка на лекаря. Възниква въпросът кога специалистът ще реши към кой пакет да отнесе конкретния случай - преди да извърши прегледа или след това. Ако решението му е преди прегледа, как ще прецени може ли пациентът да чака два месеца, ако е след прегледа, това е нищо повече от изнудване на болен човек, който добросъвестно си е заплатил здравните вноски. В болничната помощ ситуацията е още по-трагична, защото едноличното решение на лекаря да остави пациента в допълнителен пакет за много хора, които не могат да си позволят да заплатят, това е равносилно на отказ от лечение, а отговорността е стоварена единствено върху лекаря. С разделянето на пакетите здравни услуги на практика се узаконява всяко вземане на пари от пациента в лечебните заведения. Отговорна за всичко това е държавата, за създадения от нея нормативен и организационен хаос в здравната система. Конфликтът е между гражданите и държавата, а не между лекар и пациент, което не се осъзнава от съсловната организация на лекарите и със становището си до Конституционния съд тя подкрепи това управленско безумие. Натоварвайки пациента с по-големи плащания за здравеопазване, как ще коригираме дълбоко несолидарния си модел на здравно осигуряване. Ако днес българите плащат от джоба си когато боледуват 48% от общите разходи за здравеопазване, когато започнат да заплащат и допълнителния пакет какъв ще стане този процент? Политиците на реформите имат ли отговор на този въпрос. Защото той е елементарен - българското здравеопазване е извън Европа, където болният заплаща под 20% от общите разходи.
Социологически агенции ще проучват удовлетвореността на пациента от неговото лечение, за което ще заплащаме с обществени средства и с нарушаване на правата ни на защита на личните и здравни данни.
След като 20 години държавата абдикира от своите отговорности да гарантира равен достъп до медицинска помощ на всички граждани и с лека ръка разкриваше нови болници само в големите градове, доведе до невъзможност да функционират не само общинските, а и областни болници, сега сме в очакване да видим по какви критерии НЗОК ще отказва да сключва договори и с кои болници, за да приведем легловия фонд в съответствие с разработената от МЗ Национална здравна карта. Отговорът на този въпрос е предизвестен - ще се отказват договори на обществените болници. Така ще завърши процесът на подмяна на общественото здравеопазване с частно. Каква ще е цената на тези решения е ясно - много по-висока. Кой ще я плаща също - пациентът. На ход е Конституционният съд. Ако все още има някакво правосъдие в страната той трябва да се произнесе, че разделянето на пакетите здравни услуги е нарушение на Конституцията и тогава цялата конструкция на т.н. здравна реформа ще рухне. Продължението на този сценарий е много тъжно за всички нас.
