Когато чуя България – виждам светлина.Това каза писателят акад. Антон Дончев по БТВ.
"Занимавам се с история, 15 народа преди 15 века се качват на историческата сцена – имали са империи от Дунава до Китай, в момента им знаят имената 5-6 души като мен или хора, които се занимават. Народите ги няма. Един народ се закотвя на най-кофти мястото в Европа и в момента приказваме на един език и се наричаме българи. Всичко, което възприемаме в света, го възприемаме през очилата на нашата култура, допълни той.
"И хората, които правят стъклата, които леят стъклото, които правят диоптрите, хората на духовността са виновни за кривото, което гледаме.
Политиците, които пляскат кал върху стъклата, и те са виновни, защото хората не виждат правилно света. Те могат да го видят правилно само чрез култура.- Културата значи отглеждане, не случайно се казва житна култура. Културата се отглежда, хората се отглеждат, възпитават, образоват.
Всеки човек е някакво огледало на това, което става около него, а около нас нещата които стават карат огледалото малко да отразява и сенки. Ние не осъзнаваме какво се случва в момента.
Тук е имало на Черно море едно хубаво сладководно езеро, около което е имало една блестяща цивилизация. Един хубав ден изригва остров Санторин и соленият океан пробива нашите сега наречени проливи, и солената вода влиза в сладководното езеро Черно море, потоп, вълна, унищожаване на цивилизацията.
В резултат ние имаме това полусолено, полуморе, полуезеро, с мъртво дъно Черно море.
Европа е такова сладководно езеро.
Изригна вулканът около Армагедон, смятали са, че Армагедон се намира точно там, където в момента се водят боевете – изригва.
И в сладководното езеро Европа, което е създадено със северни води, в което участваме и ние, влизат други води, влизат други хора, и това вече не е сладководното езеро Европа, това е едно ново място за живот на народите, в което трябва да свикнем да живеем не с нашата вода, а с други води. Започва един сложен живот на Европа. Изключително трудно е предварително да се види някакъв край".
Армагедон е последната битка, между силите на доброто и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както пише в Библията „всички царе до края на земята”, т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два това е една постоянна, невероятна битка, коментира акад. Дончев.
Умира ли империята Европа?
Ние винаги сме били, ние сме и винаги ще бъдем. Това, което се е родило, е осъдено да умре, но това, което умре, е осъдено да се роди отново. Става дума за една вечна промяна и ние като хора, усещайки се крайни през цялото време, се страхуваме от това превръщане.
Нашата историческа наука е служила на две каузи – на прабългарска и на славянска. Част от историците са дърпали към прабългарите, друга част са дърпали към славяните. Някак тракийската част не е обособена.
Коледа едно време
Хората по нашите земи винаги много са се трудили, зимата е едно време, когато усиленият труд утихва, природата казва „Чакайте”. В това време на човек му се дава възможност да се размисли, да се порадва спокойно.
Имам преки впечатление от моята баба, която е родена по време на робството, – това е човек, който започва да живее активно от момента, в който се показва слънцето, докато залязва. Лятото, когато денят е голям, се работи по 16-17 часа на ден и падаш като убит, възкръсваш на другата сутрин. Зимата ти дава възможност да въздъхнеш и да кажеш „Брей, тя мина още една година, дай да се порадваме на живота”.
Какво празнуваме?
Имам чувството, че защото нямаше телевизия, нямаше радио, нямаше това влизане на външния свят в къщата...ние през цялото време прекарваме живота си с хора, които ни приказват от екрана.
Когато бях дете, къщата си беше къща, къщата си беше затворена, там си оставаше семейството, никой не можеше да влезе, никой не можеше да приказва, да ти внушава нещо.
Ти имаш възможност да останеш сам със своите близки и затова изживяването беше съвършено различно от сегашното.
След това – партината, снегът, истински, голям и отиваш при роднини, отиваш при приятели или идват коледарите при теб.
Начинът, по който се празнуваше беше напълно различен
Ние в момента празнуваме в едно огромно село, в един клуб. Ние сме един клуб в момента. И какво виждаме, виждаме, че Коледа я празнуват в Бразилия я празнуват под палмите и играят на 40 градуса, а на Севера...Това е едно голямо богатство от усещания, които трябва да бъдат подредени, да съумеем да подредим картината, която получаваме. Много е сложно, но слава Богу човешката психика може да издържи на това нещо.
За „Време разделно” и неразказаните истории
Най-голямата история не я чух, аз я преживях в Родопите. Посред нощ един човек, който ме водеше из село Момчиловци застана през нощта, можеше да бъде и ограда на гробища, но нищо не се виждаше, и започна да вика: Елице, Елице, Елице и се отвори една врата и от мрака излезе една млада жена с бяла, дълга рокля, с пусната коса до коленете, с една свещ. Затова се роди романът „Време разделно”.
Когато се върнах да търся жената, която ме посрещна посред нощ, се оказа, че я няма. След 30 години открих, че не съм я намерил, защото тя не се казва Елица, а се казва Иелица. Свещеникът, който написа историята на Момчиловци каза: „Няма Елица в селото”. И аз си останах пред една загадка. И я описах тази жена в романа „Време разделно”.
Ръкописът на романа „Време разделно” вече е даден на хората, нека да го пазят хората. Започнах да пиша романа „Време разделно”, когато знаех на всяка страница какво има, той беше някаква песен, която аз бях подредил вече в себе си и имам планове горе-долу колко страници, всяка сцена и прочие. С една страница го сбърках - сметнах го 385 до 400, а той стана 384 страници. Аз го знаех целия, аз го изпях, седнах край един огън, седнаха слушателите наоколо.
Има ли история на жестокост, която не е разказана в романа?
"Баща ми ме помоли да не напиша една сцена и аз не я написах. Сцената е ужасна", обясни Дончев.
Румънците и унгарците, тези два народа, които също са били под турско владичество, някак си са запазили една памет. Ние не бихме могли, даже ние имаме Батак, обаче Батак не е увековечен по такъв начин.- Ние нямаме изобразително изкуство, което да пресъздава тази страшна действителност.
Ако седна да разказвам на нашия народ всъщност какво научих, какво е било наистина и то не само в действието, а в атмосферата която е съществувала, в това как е преживял нашият народ това нещо, особено първите 300 години на Османската империя – извинявайте, Време разделно е любовна песен.
Ако ние започнем да размножаваме мнението на англосаксонците за Османската империя, турците не ще ни се разсърдят, а направо ще си обърнат гърба. Защото присъдата, която е дадена от чуждата историческа наука за Османската империя е много по-коравосърдечна, отколкото тази, която е дала нашата наука.
Ние някак си турците ги чувстваме като свои хора. Ние имаме цивилизация, повлияна от турците, ако искате от ястията, ние сме живели с тези хора. Ние искаме, не искаме сме врата на Турция към Европа. Изисква се елементарно здравомислие, за да се види къде е мястото на България в цялата тази история.(...) Поначало сега човечеството не обръща толкова внимание на гените. Всичко е записано, ние не можем да избягаме от кръвта си.
Ако има някакъв път, този път е на духовна година, на духовен век.
Новата книга на акад. Дончев, която излиза днес, казва се „Сянката на Александър Велики”, разказва се и за траките.
