Дан Колов. Всеки е чувал това име, всеки знае малко или много за него, за най-великия борец на всички времена, за българина, за героя, за човека Дан Колов!
Дончо Колев Денев, или както е по-известен на всички – Дан Колов, е роден в село Сенник, край Севлиево, на 27 декември 1892 г. Детството си прекарва в родината, а когато става юноша, тръгва по света в търсене на работа. Едва на 17 г. заминава с група българи за Америка, където става общ работник. Започва да се занимава непрофесионално с борба заради огромната си физическа сила. Участва в организираните от работниците борби, където след успехите лесно си намира работа и фенове. Дан Колов започва да се бори в цирка. По време на едно от представленията директорът на цирк „Виктория“ кани смелчаци от публиката да премерят сили с американската звезда Джеф Лоурънс – Циклопа. Българинът приема предизвикателството и побеждава 106-килограмовия американец. Това дава огромен тласък на кариерата на Дан Колов. Той печели срещу много от известните кечисти, във времена когато кечът е истински мъжки спорт. Сред имената на победените се открояват тези на Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис и Джим Браунинг.
След големите му постижения в САЩ българинът е поканен да участва на турнир в
Япония – страна, в която бойните изкуства, силата и честта са на почит. Там Дан Колов трябва да се срещне на ринга с любимеца на японския император Джики Хиган – Удушвача. Той е идол на цяла Япония, никога не е побеждаван като професионалист. По време на двубоя азиатецът успява да приложи на Дан Колов своята прословута хватка за душене с крака, заради която получава и прозвището си Удушвача. Публиката изпада в екстаз – всички смятат, че с българина е свършено и няма да се отърве жив от двубоя. Дан Колов обаче доказва обратното. Той се напряга и с голите си ръце успява да разкъса хватката на противника. Мачът продължава кратко, а след последния звънец високо вдигната нагоре ръка на победителя е на българина! Тълпата обезумява – нейният непобедим боец е свален от българин. Още докато е на ринга, феновете се хвърлят към въжетата, за да се опитат да убият Дан Колов. По-късно в хотелската му стая отново следва опит за убийство. В крайна сметка българинът успява да напусне Япония и продължава своя път.
Успехите на Колов не свършват дотук. По време на специално организиран голям турнир в Париж той отново излиза на ринга и побеждава всички свои противници. На финала среща именития Анди Деглан – Човека с хилядата хватки. Той е европейски, световен и олимпийски шампион. Дан Колов отново възтържествува. Новата победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Целият свят е удивен от силата на българина. Всички започват да го наричат „Краля на кеча“, „Балканския лъв“ и „Кинг Конг“. Дан Колов започва обиколки по всички континенти, като побеждава едни от най-великите бойци. Изправя се срещу тибетски майстори и срещу китайския майстор Уан Фъ.
В последната година от живота си българинът от село Сенник е вече много болен, страда от туберкулоза. Именно тогава организаторите решават да се състои мач между него и много по-младата звезда и световен шампион Ал Перейра. Всички очакват падението на Колов, той обаче до последно се бори и в крайна сметка побеждава своя противник. Силата на българина сякаш е легендарна.
Показателна случка за неговия силен характер и желязна воля е, когато отива сам на лов, но в момента, в който пушката му е оставена настрана, пред него изскача мечка. Той започва да се бори с нея, за да спаси живота си. Борбата продължава, докато Дан Колов не се добира до пушката си и не прострелва животното. Някои придават легендарен образ на тази история, като казват, че по лапите на мечката останали следи от жестокия захват на бореца.
Дан Колов се завръща в родината си след 30-годишно пребиваване в чужбина. По време на престоя си зад граница неведнъж е споделял на своя приближен Хари, че родината силно му липсва. Посрещнат е от множеството като герой. На път към родното село Сенник му предлагат да го закарат дотам с файтон като големец. Българинът обаче отказва не как да е, а с думите: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“
През цялата кариера на Дан Колов е предлагано да смени гражданството си с американско. Той обаче отказва категорично с аргумента: „Чувствам се силен, защото съм българин!“
Въпреки дългото отсъствие от България за него родината остава най-святото място. За прочутия борец се знае, че освен легендарна сила, е имал и голямо сърце. Помагал е многократно на българи в чужбина – обикновени хора, търсещи работа, или студенти, отишли да се обучават. Става милионер, но раздава абсолютно всичко до последния лев за благотворителност. Първият самолет на „Български пощи“ е закупен именно от него. До края на живота си той се грижи за доброто на българския спорт – създава много школи по борба и тренира млади състезатели. Въпреки това намира време и продължава да се състезава до последните си дни.
Дан Колов умира от туберкулоза на 26 март 1940 г. в родното си село Сенник. Погребан е нарочно срещу Балкана – хората са казали, че ще го погребат както подобава – „планина срещу планина“. Според много съвременници причината за смъртта на бореца не е естествена. Обяснението е, че са правени опити Колов да бъде посрамен, да бъде отстранен от състезанията. Твърди се, че дълго време е тровен от френски лекари, за да се влоши състоянието му и да спре да се бори. Каквато и да е истината, фактите са налице – през 1940 г. си отива един истински българин, истински боец, великан и юнак в пълния смисъл на думите, човек, чието сърце бие най-вече за идеала, най-вече за България.
(bulgarianhistory.org)
