2015 година беше белязана от капитулацията на Гърция пред международните кредитори, продължаващия спад на цените на петрола, кризата в Китай и увеличаването на основната лихва от ФЕД.
Спасяването на Гърция от Grexit
Гърция се приближи до излизане от еврозоната, след като финансовите министри от зоната с обща валута заявиха, че няма да има повече преговори за финансова помощ, освен ако гръцкото правителство не поиска удължаване на спасителната програма. Страната се оказа с ново правителство, съставено от лидера на лявата партия СИРИЗА Алексис Ципрас в резултат на провелите се на 25 януари парламентарни избори. Преговорите на Атина с Брюксел приключиха без резултат, след като новият гръцки финансов министър Янис Варуфакис отказа да се подчини на европейските изисквания. Часовникът за Гърция тиктакаше под заплахата страната да не изплати задълженията си. Липсата на съгласие можеше да доведе до фалита на Гърция до края на март, принуждавайки Ципрас да наруши предизборните си обещания за край на строгите икономии и въвеждането отново на старата гръцка валута. Гръцкият парламент одобри провеждането на референдум за предложенията на кредиторите на 5 юли. В една трета от банкоматите в Гърция запасите от евро бяха свършили. В 35% от терминалите вече не можеше да се теглят пари, заради което в края на юни правителството въведе финансови ограничения и затвори банките в опит да спре изтичането на средство от изплашените гърци. На 1 юли гръцкият премиер Алексис Ципрас направи пълен обрат в позициите спрямо международните кредитори, приемайки техните условия. "Не" на предложенията на кредиторите на Гърция за нови мерки за строги икономии спечели на референдума над 60% от гласовете на гърците. Министър Янис Варуфакис, който разклати правилата на ЕС, подаде оставка. На 8 юли Гърция официално поиска нов спасителен заем. Гръцкият парламент одобри редица реформи, поискани от ЕС, с което започна разцеплението в СИРИЗА. На 13 юли еврозоната и Гърция постигнаха споразумение и изплетоха труден компромис за оставането на страната в зоната с единна валута. Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че помощта за Гърция ще е в размер на 86 млрд. евро, въпреки отказаното облекчаване на дълга. Панос Каменос, лидерът на коалиционния партньор на Ципрас - АНЕЛ /Партията на независимите гърци/, заяви, че няма да подкрепи предложените от кредиторите мерки, но ще остане в управляващата коалиция.
На 20 юли банките в Гърция отново отвориха врати, след като в продължение на три седмици бяха затворени. На 20 август Ципрас обяви, че връчва оставката си и предложи провеждане на предсрочни избори на 20 септември с искане народът да реши кой да го води. СИРИЗА ги спечели убедително, макар и без да получи мнозинство. Световните медии коментираха този резултат с думите „гърците избраха по-малкото зло”. СИРИЗА спечели изборите с 35,46% от гласовете. На 21 септември Ципрас получи мандат за съставяне на правителство с обещание да поправи грешките си. Независимо от това мнозина експерти все още смятат, че в средносрочен план "Grexit" е възможен. Гръцката икономика продължава да бъде в тежка рецесия. Икономиката се сви с една четвърт спрямо 2008 г., когато започна финансовата криза. От двете спасителни програми през 2010 и 2012 г. за Гърция са предвидени общо 216 млрд. евро. С тези заеми вървят строги условия за намаляване на бюджетния дефицит и подобряване на конкурентоспособността на икономиката.
Мрачни изгледи за петролната индустрия
Свръхпредлагането на „черно злато“ ще продължи, което попарва надеждите на производителите за покачване на цените. През 2015 г. ОПЕК отказа да съкрати своя добив, за да не загуби пазарен дял, но това неминуемо оказа своето влияние върху цените. Големите геополитически губещи от тяхното понижаване са Венецуела, Русия и Иран. През лятото на 2015 г., световната икономика започна да отслабва, особено в енергоемките страни като Китай и Бразилия. В бъдеще, ако цената на петрола остане под 60 долара за барел, производителите ще намалят оперативните си разходи и новите инвестиции, а производството ще намалее.
От юни 2014 г. петролът сорт “Брент” се срина с 65% от 115 долара за барел до под 40 долара. Голяма част от този сериозен спад се случи през последните шест месеца на миналата 2014 г., но всякакви надежди за възстановяване през тази година се изпариха на фона на нарастващо свръхпредлагане и стремглаво забавяне на търсенето от Китай и развиващите се икономики. “Брентът” се срина до ново дъно под 40 долара за барел през седмицата преди коледните празници, а американският суров петрол – до под 37 долара. Дори средната годишна цена от под 55 долара се понижи наполовина само за 18 месеца и продължава да върви надолу. На 21 декември петролът спадна до 11-годишно дъно. По време на търговията фючърсите на сорта „Брент” с доставка през февруари се понижиха с близо 2% до 36.05 долара за барел на борсата в Лондон. Това е най-ниското ниво от средата на юли 2004 г.
За първи път от девет години насам САЩ вдигнаха лихвените проценти
С това на практика Федералният резерв на САЩ сложи край на спешната си реакция на кризата през 2008 г. Централна банка увеличи с 25 базисни пункта целевото ниво по федералните фондове: от 0-0,25% то стана 0,25 – 0,50%. Стъпката беше едно от най-дългоочакваните през годината финансови решения. С това на практика САЩ променя курса със 180 градуса и тръгва по обратния път, който Европа избра, припомня БГНЕС.
ЕЦБ стартира програма за стимули
Европейската централна банка (ЕЦБ) стартира програма за изкупуване на публични и частни облигации за 60 милиарда евро, за да избегне дефлация в еврозоната. Програмата започва през март и ще продължи до септември 2016 г. или докато не се види трайна корекция на инфлацията. Още на 3 януари еврото спадна до 1,20 долара, най-ниското му ниво спрямо американската валута от май 2010 г., след като управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че са възможни нови стимули за икономиката. Федералният резерв на САЩ /ФЕД/ още през пролетта на миналата година пое курс към постепенно спиране на политиката на евтините пари. В същото време в еврозоната икономическата динамика остава ниска, защото ЕЦБ, точно обратното, взема допълнителни мерки за наливането на пари в икономиката и въобще не смята да вдига основната лихва, която на практика е намалена почти до нулата. В тази ситуация глобалните парични потоци се насочват там, където има перспектива за растеж на лихвите. Разнопосочната политика на двете най-важни централни банки в света е основната фундаментална причина за значителното укрепване на долара спрямо еврото.
Сривът на капиталовия пазар в Китай
След като китайските индекси потънаха и предизвикаха вълна от панически настроения и ирационални продажби, китайското правителство изразходва милиарди долари, за да успокои инвеститорите и да укрепи фондовия пазар. Докато икономисти отдавна прогнозираха забавяне на темпа на икономически растеж на Китай след години на изключителен растеж, инвеститорите останаха изненадани от мащаба на забавянето и въздействието, което то оказва върху развиващите се пазари. През шестте месеца до май обемите на световната търговия са се свили с около 4% на годишна база, а темпото на спад не е било толкова скоростно от рецесията между 2001 и 2009 г. От средата на юни китайският фондов пазар загуби над 30% от капитализацията си заради неизвестността около бъдещето развитие на националната икономика. В края на юни китайският регулатор понижи лихвите, реши да обсъди възможността за спиране на IPO, а също така въведе 6-месечен мораториум за продажбата на повече от 5% от акциите на една компания на един акционер. Акциите продължаваха да се обезценяват, въпреки че Китай наля 3 трилиона юана на фондовия си пазар. Бумът на китайския пазар се финансираше за сметка на маржиналното кредитиране, но нито един от регулаторите не отговаряше за това. За една година размерът на кредитите, отпуснати на брокерите за покупката на акции, се увеличи 5 пъти до 2 трилиона юана /322 милиарда долара/. Тези данни не включват в себе си кредитите, които инвеститорите взимаха от онлайн-кредитори и от банките. По оценките на Everbright Securities става дума за още 2 трилиона юана. Когато започнаха разпродажбите, на Китайската народна банка /КНБ/ й се наложи да помага на брокерите, за да могат те да продължат да дават кредити за покупката на акции. В средата на април CSRC поиска от брокерите да съкратят маржиналното кредитиране. Но това доведе до съкращаването на ликвидността на пазара и през май CSRC реши да се откаже от тази мярка, а през юли разреши на инвеститорите да взимат ипотечни кредити за покупката на акции. 24 август се записа в 2015 г. като „черен понеделник” на финансовите пазари по целия свят – сериозен спад отбелязаха първо азиатските, а след това европейските и американските борси. Само в понеделник са заличени 400 млрд. евро от 300-те най-големи компании в Европа. Хаштагът #BlackMonday стана първи по популярност в „Туитър“.
БРИКС основа своя банка и свой валутен фонд
Срещата на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) беляза един от най-успешните резултати за развитието на политическите и финансови институции в групата. Големият въпрос сега е дали тези институции ще изберат да си партнират със Запада или ще бъдат негови врагове. С началото на дейността на собствената си банка за развитие БРИКС си осигурява по-голям достъп до възможността за увеличаване на вътрешния растеж, както и по-голям шанс за постигане на своите планове за реформиране на световната финансова система, която да отговаря на техните собствени интереси. БРИКС създаде своя банка, аналог на Световната банка, и собствен валутен фонд на стойност 100 млрд. долара, с който да си помагат взаимно в случай на финансови сътресения. Банката ще започне с капитал от 50 млрд. долара, като сумата ще бъде удвоена през следващите няколко години. Институцията има за цел да отдели средства за инфраструктурни проекти за устойчиво развитие на страните от БРИКС и други бързо развиващи се икономики. Страните се споразумяха и за валутен фонд за 100 млрд. долара – 41 млрд. долара от Китай, 18 млрд. долара от Русия, Бразилия и Индия и 5 млрд. от Южна Африка. Крайният резултат от срещата беше потвърждаване на сътрудничество на петте сили по горепосочените въпроси и обединяване на техните виждания за глобалните предизвикателства в Украйна, Сирия, Ирак и Афганистан – с една дума отвориха защитния си чадър срещу Запада. Ако през 2000 г. страните от БРИКС заедно са представлявали 8% от световния БВП, днес те вече са повече от 25 на сто. Във времето анализатори предполагаха, че до 2035 г. БВП на БРИКС ще бъде по-голям от този на страните от Г-7.
Споразумение за Транс-Тихоокеанско партньорство (TTП)
12 държави от Тихоокеанския регион създават зона за свободна търговия, която обхваща 40% от световната икономика. Това ще е най-голямата зона за свободна търговия в света. ТТП предвижда правила за търговия и инвестиции, които да бъдат в сила през този век. Преговорите за създаването на ТТП започнаха през 2005 година. Планираше се те да завършат през 2012 година с подписването на основополагащ договор. Но заради значителни разногласия този срок не бе спазен. ТТП е търговски договор, предвиждащ пълна отмяна на митнически такси върху стоките и услугите в Азиатско-Тихоокеанския регион /АТР/. Първоначално държавите, които бяха решили да го подпишат, бяха Чили, Нова Зеландия, Бруней и Сингапур. Впоследствие към преговорите се включиха Австралия, Виетнам, Канада, Малайзия, Перу и САЩ. Последните страни, присъединили се към преговорите, бяха Мексико и Япония.
Юанът става резервна валута на МВФ
