На 31.12. 1991 г. официално се обявява разпадането на Съветския съюз. През ноември с.г. на среща в Ново Огарьово представители на седем съюзни републики (Русия, Казахстан, Беларус, Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан) съгласуват основните положения на нов съюзен договор. В срещата не участват Украйна, Узбекистан, Армения, Грузия и Молдова, както и на трите прибалтийски съветски републики - Литва, Латвия и Естония.
След продължителни и доста остри спорове и консултации в началото на август 1991 г. окончателно е съгласуван текстът на договора. В проекта за нов съюзен договор е предложено федерацията да се нарича Съюз на суверенните съветски републики (СССР). Малко преди откриването на процедурата по подписването на новия съюзен договор от 19 до 21 август 1991 г. в Москва е направен неуспешен опит за преврат, целящ запазване на съществуващото държавно-политическо статукво.
На 23 август 1991 г. Борис Елцин, избран през юни с. г. за първи президент на Руската федерация, издава указ за временно прекратяване на дейността на Комунистическата партия на РСФСР до изясняване на участието й в опита за преврат. Запечатана е сградата на ЦК на КПСС, а в. „Правда” е национализиран. На 25 август 1991 г. Горбачов декларира, че се отказва от поста си генерален секретар на ЦК на КПСС и че напуска партията. На 28 август 1991 г. на извънредна сесия на Върховния съвет на СССР е прието решение за преустановяване на дейността на КПСС на цялата територия на страната, като този акт е мотивиран с участието на нейни ръководни структури в опита за преврат от 19 август.
На 2 септември на извънредна сесия на Конгреса на народните депутати на СССР от името на Михаил Горбачов и ръководителите на 10 републики е огласена декларация, в която се предлага изграждането на общност на независимите държави, в който да бъде запазено единното политическо, икономическо и отбранително пространство, сключването на договор за икономически съюз между всички републики и ускореното провеждане на икономически реформи. Декларацията е подкрепена и от Елцин.
На 8 декември 1991 г. държавните ръководители на Русия, Украйна и Беларус Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват в Брест договор за създаване на Общност на независимите държави (ОНД). Договорът, подготвен от Елцин, отхвърля проекта за нов съюзен договор, с мотивировката, че преговорите около този нов съюзен договор са стигнали до „задънена улица”, че недалновидната политика на центъра е довела до пълна икономическа и социална дезинтеграция.
В тази обстановка трите страни обявяват, че договорът за образуване на Съюза на съветските социалистически републики от 1922 г. е изчерпал възможностите си. Съветският съюз като субект на международното право и като геополитическа реалност престава да съществува. Беловежкият договор прави излишен поста президент на Съветския съюз, доколкото представляваната от него държавна организация е обявена за несъществуваща, а органите й губят право да действат на територията на Русия, Украйна и Беларус.
На 12 декември 1991 г. руският парламент ратифицира Бресткия (Беловежкия) договор. Прието е специално решение за денонсиране на договора от 30 декември 1922 г. за създаване на СССР. Руските представители напускат съюзните представителни структури, което фактически води до ликвидирането на Върховния съвет на СССР.
На 26 декември Върховният съвет на СССР заседава за последен път, припомня Дарик. Прието е решение за саморазпускане на съюзния парламент и е обявен краят на съществуването на Съветския съюз. Същият ден Михаил Горбачов подава официално оставка.
