Сватбата бе организирана с голям замах в ски курорт в борова гора на час път северно от Санкт Петербург. Пари за нея не се пестяха и всички участници дадоха обет за мълчание. Младоженците бяха Катерина, по-малката дъщеря на Владимир Путин, и Кирил Шамалов, който е син на стар приятел на руския президент. Бракосъчетанието се състоя през февруари 2013 година в „Игор“, неголям ски курорт, който съчетава красота и уединение, казаха за Ройтерс петима души, присъствали на церемонията.
Разположен след борове до живописно езерце в подножието на хълм, курортът принадлежи на семейството на Юрий Ковалчук, стар приятел на Путин, а също на кипърска офшорка, чийто акционери не се разгласяват. По време на сватбата 31-годишният Кирил - висок мъж с тъмна коса и очила без рамки - бе изгряващата звезда на руския бизнес. Състоянието му започна стремително да нараства след сватбата с президентската дъщеря, която сега отговаря за проект за разширяване на Московския държавен университет, чиято стойност е 2,7 млрд. долара.
Само за 18 месеца Кирил придоби значителен пакет акции на голямата руска нефтохимическа компания "Сибур", чиято стойност в момента е 2,85 млрд., ако се изхожда от цените на последните сделки с акции. Той заряза работата на мениджър и създаде компания за управление на собствените му инвестиции. Как толкова млад бизнесмен можа да стигне толкова високо и толкова бързо? Проучването на неговата биография показва, че през лятото на 2013 година или месеци след сватбата за дъщерята на президента, Кирил започнал преговори за закупуване на акции на "Сибур" от един от най-богатите приятели на президента. Година по-късно той взема заем от 1 млрд. долара, ако се съди публикувания отчет на неговата инвестиционна компания. Кредитът е получен от банка, която е оглавявана от още един стар познат на Путин и в която един от ръководните постове заема неговия брат.
Благосъстоянието на Кирил хвърля светлина върху това как хора, близки до Путин, заеха ръководни постове в ключови компании и как с подобни възможности сега са възползва новото поколение. Както сватбата, така и преразпределението на богатството се извършва извън полезрението на обществото. Бившият заместник-министър на енергетиката Владимир Милов, който се занимава с опозиционна дейност, каза, че приятелите на Путин са придобили големи активи чрез кредити, свързани с държавата - такива като Газпромбанк. "Това е крайно непрозрачно, така че е сложно да се получат и преценят подробностите на кредитните споразумения. Те смятат "Газпромбанк" за своя джобна банка. Те искат да предадат своята власт и своите привилегии на новото поколение", каза Милов.
Според президентския говорител Дмитрий Песков, дъщерите на Путин не са въвлечени в политиката. По думите му Шамалов, е известен бизнесмен, чиято дейност, според информацията на Кремъл, съответства на законите на Русия. Той дълги години влизал в ръководството на компанията "Сибур" и стана неин акционер, както и другите топ мениджъри. Песков каза също, че кариера и бизнесът на Шамалов не влизат в интересите на Кремъл. Братята Шамалови Николай Шамалов, бащата на Кирил, стана през 90-те години заедно с Путин и други лица, съсобственик на фирмата "Езеро" за бизнес в изграждането и оборудването на вили. Различни членове на фирмата заеха високи постове при управлението на Путин. Николай Шамалов стана акционер на неговата "Банка Русия", която през последните 15 години се превърна в една от най-влиятелните. Игор Ковалчук, съсобственик на ски курорта "Игор", е най-големият акционер на тази банка. След като Русия установи контрол върху Крим през 2014 година, САЩ въведоха санкции срещу "Банка Русия", наричайки я личната банка на руския елит. Евросъюзът въведе санкции срещу Ковалчук и Николай Шамалов заради близките им връзки с Путин. Финансовото министерство на САЩ също въведе санкции срещу Ковалчук, наричайки го член от близкия кръг на Путин. Николай Шамалов има двама сина: Юрий, роден през 1970 г., и Кирил, роден през 1982 година. Те преуспяха при управлението на Путин. След като завърши Висшето военно-морско инженерно училище и Общоруската академия за външна търговия, Юрий Шамалов според биографията му, е работил в комитета за външни отношения към кметството на Санкт Петербург, оглавяван от Путин. В навечерието на 2000 година Путин стана президент. Една от компаниите, на която той отдели особено внимание, стана "Газпром" - той я върна под контрола на държавата. Сред активите на "Газпром" бяха "Сибур" и "Газпромбанк". Както Юрий, така и Кирил Шамалов са заемали важни постове в тези и други компании в зависимост от засилването на властта на Путин.
През август 2003 година Юрий според корпоративната му биография, стана президент на "Газфонд", гигантски инвестиционен фонд, контролиращ активите на пенсионерите на "Газпром". Начело с Юрий като ръководител, "Газфонд" пое контрола върху "Газпромбанк", банковото подразделение на "Газпром". Юрий стана един от заместник-председателите на съвета на директорите на банката. Фактически "Газфонд" придоби държавен актив и го превърна в частна банка, контролиран от хора, които имат стари връзки с Путин. По това време Кирил Шамалов се изкачваше по кариерната стълба със същите темпове. През 2002 година той бе назначен за главен юридически консултант по външно-икономическата дейност на "Газпром" съгласно биографията му на сайта. Тогава той е бил едва на 20 години и още е бил студент в Санкт-Петербургския държавен университет. Три години по-късно пой получава степен по специалността и става водещ юридически консултант в правния департамент на "Гапромбанк", която тогава е още подразделение на "Газпром". След това през юни 2008 година Кирил постъпи в "Сибур" като вицепрезидент по административната подкрепа за бизнеса. Към онзи момент Юрий Шамалов, братът на Кирил, вече е бил в съвета на директорите на "Сибур" и е работил като заместник-председател на съвета на директорите на "Газпромбанк". Председател на Съвета на директорите бе Алексей Милер, който през 90-те години е работил с Путин в Петербург. Когато Путин стана президент, той назначи Милер начело на "Газпром". По същото време, когато Кирил Шамалов е постъпил в "Сибур", собственик на тази компания стана "Газфонд" чрез контрола в "Газпромбанк". По това време председател на "Газфонд" бе брат му Юрий Шамалов.
Братята Шамалови имат добри връзки и с други членове на путинския елит, който преформатира икономиката на Русия през 2000-та година и натрупа в този процес лично състояние. Един от тези хора е Генадий Тимченко, който стана акционер на "Банката Русия" заедно с Николай Шамалов. Тимченко познава Путин повече от 20 години. През 90-те години той започна търговия с нефт от Санкт Петербург, където Путин започна политическата си кариера. Той стана и съосновател на компанията Gunvor, превърнала се в един от най-големите търговци с руски нефт. Миналата година администрацията на САЩ предположи, че Путин има дял в Gunvor, без да представи доказателства. Gunvor отхвърли тези предположения. Тимченко беше важна връзка за Кирил Шамалов, защото този нефтен магнат впоследствие стана голям акционер в "Сибур". През 2010 година "Газпромбанк" и "Газфонд" на Юрий Шамалов притежаваха 95% от акциите в "Сибур". Същата година те се договориха да продадат "Сибур" на компания, която принадлежи на Тимченко и един от бизнес партньорите му Леонид Михелсон. Сделката е била сложна, но "Газпромбанк" помогна за осъществяването й, като отпусна заем на Михелсон и Тимченко за финансирането поне на половината от покупката. Накрая Михелсон получи 57,2% от "Сибур", а Тимченко - 37,3 процента. Петима настоящи и бивши мениджъри на компанията получиха останалите 5,5 процента. Сред тях бе и Кирил Шамалов. През 2014 година, съгласно отчета на "Сибур", той увеличи дела си до 4,3 процента.
Когато Михелсон и Тимченко придобиха контрола върху "Сибур", останалите можеха да получат голям дял в компанията, само ако убедят някого от основните собственици да продадат част от акциите си. За щастие на Кирил Шамалов готовност да продаде акции именно на него прояви Тимченко, приятелят на Путин. Тимченко и президентският зет започнаха преговори през лятото на 2013 година - съгласно интервюто на Кирил за руския вестник "Коммерсант" от август същата година. Преговорите започнали няколко месеца след сватбата на Кирил с дъщерята на Путин. През март 2014 година Кирил напусна ръководния пост в "Сибур", но запази акциите и остана в съвета на директорите. Четири месеца по-късно, на 1 август, той регистрира нова компания, която е изцяло негова собственост - ООО Яуза-12. Следващия месец Яуза-12 купи от Тимченко 17% от акциите на "Сибур". Това позволи на Кирил да увеличи дела си в нефтохимическия гигант до 21,3 процента и да стане вторият акционер в нея. Представител на Тимченко каза по-рано през Ройтерс, цитиран от БГНЕС, че продажбата на акции на Кирил Шамалов се е състояла след преговорите с няколко потенциални купувачи и е била по пазарна цена. Той добави, че сделката пък отразявала стратегията на холдинговата компания Volga Group на бизнесмена - за диверсификация на активите. Как 32-годишният Кирил Шамалов е могъл да извърши такава покупка? Проучване на отчетността на Яуза-12 в края на 2014 година показва, че компанията е взела кредит от 78,9 млрд. рубли (около 1,3 млрд. долара по тогавашния курс). Източник на парите е бил банката, където братът на Кирил е бил зам-председател на съвета на директорите. Средствата са дошли от "Газпромбанк" и са били гарантирани от активите на Кирил Шамалов, стана известно на "Коммерсант". Условията по предоставянето на кредита остават неизвестни, но съдейки по всичко, компанията на Кирил е получила изгоден кредит. Лихвите, изплатени по кредита, съгласно отчетността на Яузя-12, са били 343 млн. долара по цени в края на 2014 година. Това означава лихва от 1,3 процента, ако се отчете моментът, в който Яуза-12 купи акции на „Сибур“, каза московски кредитен аналитик. Той добави, че доколкото датата на погасяване на кредита е неизвестна, не е ясно дали лихвата се различава от пазарната. Използвайки привлечените 1,3 млрд. долара, Кирил купи 17 процента от "Сибур". Той и негов представител отказаха да уточнят колко точно той е платил, казвайки само, че цената била пазарна. Три независими аналитици казаха за Ройтрес през октомври 2015 г., че контролираните от Кирил 21,3 процента от "Сибур" струват най-малко 2 милиарда долара. Това обаче може да е една консервативна оценка. На 11 декември китайската нефтена компания Sinopec се съгласи да плати 1,34 млрд. долара едва за 10 процента от компанията. Тази оценка предполага, че 21,3 процента на "Сибур" сега струват 2,85 млрд. долара.
Тайната сватба в ски курорта "Игор" и финансовото благополучие на Кирил Шамалов хвърлят светлина как е устроена съвременна Русия. Корените на епохата Путин тръгват от Санкт Петербург, където президентът е започнал политическата си кариера. Неговите приятели от компанията "Езеро", а също помощниците, с които е работил в кметството на Петербург, станаха богати и получиха влияние, след като Путин взе и засили властта си. Сега Кирил влиза в елита на милиардерите, които са близки до президента. Връзките все пак не се афишират. Когато Кирил и Катерина Тихонова се бракосъчетаха, охраната бе многобройна, а списъкът на гостите ограничен, примерно до стотина души, казват хора, които са били на сватбата. Гостите бяха също помолени да си оставят мобифоните. Организаторите искаха нито една снимка да не изтече в социалните мрежи, а участниците на тържеството бяха отделени от персонала на курорта. Изборът на сватбата също подчертаваше плътната връзка на кръга, обединяващ Путин, неговите приятели от Санкт Петербург и техните деца. Така сватбената церемония отрази един важен аспект от Путинова Русия: богатият и сплотен елит празнува, отделен от погледите на обикновените руснаци.
