До момента бежанският поток се отклоняваше от турските власти заради ДПС. Ако този поток, който премина през остров Лесбос, насочен натам от Анкара, беше преминал през България, щяхме да видим колко "хубаво" се охранява границата ни. Щяхме да бъдем пометени. След свалянето на Местан Турция ще ни рекетира по тази тема. Тази страшна прогноза направи в предаването "Лице в лице" по bTV социологът доц. Иво Христов.
ДПС в последните няколко години, особено след излизането в почетно председателство на Ахмед Доган, се ориентира директно към един протурски курс, социологът .
„Не че преди тези тенденции не съществуваха, но в комбинация с политиката на Главното мюфтийство, много зачестилите преки намеси на Турция във вътрешните работи на България, която и без това е с някакъв жалък остатъчен суверенитет на територия...”
Това трябва да бъде поставено в контекста на руско-турския сблъсък, свалянето на руския самолет и рязката промяна на отношенията между Русия и Турция, каза доцентът и допълни: „По казуса с Местан ясно трябва да бъде казано, че България има най-голямото турско малцинство, не само на Балканите, а в света. Българското турско малцинство благодарение на ДПС тези 25 години не се превърна във фактор, който да развали страната, както се случи с албанците в Югославия, а се превърна във фактор, благодарение на ДПС, независимо от жестоката цена, която ние платихме като общество, това означава, че отдадохме цели региони на феодално управление на ДПС – не влязохме в косовския сценарий, какъвто ни се готвеше 90-та година”.Въпреки официалното клише, че ДПС е пета колона на Анкара, това никога не е било така до идването на Местан в ръководството на партията, коментира социологът.
Според него проблемът е дошъл от второто правителство на Ердоган, когато той на гребена на икономическата и военна мощ, която Турция постигна, тръгна да реализира плана за стратегическата дълбочина на тогавашния външен министър, сега премиер, Давутоглу. Големият проблем на Турция, стратегическият й проблем е, че нейният елит се изживява като лидер на свръхсила, а те са само регионална държава и тепърва ще го разберат, допълни Иво Христов.
"Изтокът се движи от челен сблъсък между шиити и сунити. Сирия беше тренировката, кървавият полигон, където това нещо беше изпитано и след като Русия ликвидира плановете за овладяване на този плацдарм, се пристъпи към второ действие на драмата – а именно непрекъснато изостряне на отношенията между двата ключови играча в региона. Това са от една страна Иран, от друга страна Саудитска Арабия и Турция", коментира социологът.
Саудитска арабия съзнателно нагнетява ситуацията, защото тя губи стратегически в Сирия. "Казусът в Сирия е повече от кристално ясен – там имаше огромен газов проект, който трябваше да мине през Сирия. Той беше катарско-саудитски и беше стопиран с отказа на Башар ал Асад да даде шанс на този проект. Този газопровод трябваше да мине през стратегическата сирийска територия, за да отиде в Турция, която трябваше да държи кранчето на два потока – руският и близко-източния. Турция се превръщаше в непреодолим фактор, Европа ставаше заложник. От друга страна това означаваше директен удар върху руските интереси в Европа, тъюй като това означаваше изхвърляне на „Газпром” или редуциране на дела на „Газпром” на европейския пазар, който е основен за него все още, въпреки приказките за големите сделки с Китай", смята Христов.
Няма конфликт ислям – християнство. Това е важен конфликт, но той опакова геостратегически, военни и имперски интереси. В Близкия Изток има две държави, които могат да носят етикета държава със съдържателност – едната е Турци, другата – Иран. Всичко останало са племена със знамена, допълни социологът.
Отношението на българското правителство към посочените по-горе проблеми доцентът обяви, като изчакване да мине бурята, андрешковски и без позиция.
