Надниквайки в техните човешки отношения, аз изрових неща, които за някои историци не са много приятни. Каравелов, например, не е понасял Ботев и неистово му е завиждал за поетическия талант. А самия Ботев не е бил убит от случаен куршум. Най-вероятно се е самоубил.Това казва в интервю поетът Стефан Цанев, коментирайки своите "Български хроники".
Ето този олигинабен поглед на писателя за живота на безсмъртния българин:
"...Този факт обаче не засенчва героичния му ореол. Защото, какъв героизъм е да умреш ударен от един сляп куршум. Анализирайки ситуацията в която се е намирал Ботев – това което се случва с живота му преди да премине Дунава и онова което става след стъпването му на българския бряг… Мизерния, скотски живот, който води в Румъния… После майка му овдовява и му се тръсва в Букурещ барабар с тримата му невръстни братя, за които Ботев да се грижи. Като добавим и разочарованието от неизбухналото въстание във Врачанско…
Аз погледнах на Ботев не само като историк, а и като психолог и драматург. Защото в една театрална драма такъв един герой няма да има друг изход, освен самоубийство. Споменавам и един друг факт: Малко хора знаят, че Ботев е лежал в румънски затвор за кражби. Разбивал и ограбвал домовете на богати влашки търговци. Но това не е криминално деяние. Вършил го е под влияние на анархо-комунистическия си идеализъм. Да вземе от богатите и да даде на бедните.
Осветлявам и въпроса бил ли е Ботев комунист. По времето на социализма, го представяха като свръхкомунист, цитирайки неговото „Верую“. В по-ново време пък го изкарват демократ. Всъщност Ботев наивно е вярвал в комунистическия идеал. В края на 19-ти век тази идея е била широко разпространена сред интелектуалците из цял свят. В това няма нищо лошо, защото сама по себе си тази идея е прекрасна. А това, че ние не успяхме да я реализираме, е друга работа..."
