Психически здрав ли е българинът? Как му се отразяват обществено-политическите промени у нас? За какво не обича да говори? Какво се крие зад сексуалните хвалби на мъжете? На тези и на още въпроси отговаря пред Фрог нюз психотерапевтът и социолог д-р Румен Бостанджиев.
- Д-р Бостанджиев, увеличават ли се вашите пациенти, които имат нужда от психотерапевтична помощ или обратното? Какви са най-честите проблеми, с които хората Ви занимават?
- Пациентите ми се увеличават и това наложи през 2014 г. да разкрия още един свой кабинет в Бургас. Освен това, все повече хора (особено извън България) използват и възможностите за онлайн консултиране през сайта ми www.bostandjiev.eu
- Как влияят социалните и политическите процеси върху българина, върху неговата психика и сексуалност?
- Обикновено индивидуалното благополучие, както и удовлетвореността от интимните отношения нямат директна връзка със социалните и политическите процеси. За тях се сещаме, когато търсим оправдания за собствените си неблагополучия. Ако търсим обаче възможности за развитие и изграждане на по-пълноценен семеен живот, основните ни ресурси са в самите нас и от нас основно зависи как ще ги използваме.
- Прави ли ви впечатление, че хората са все по-унили и уплашени и мнозина нямат желание за живот? Какво бихте препоръчали срещу това?
- Прави ми впечатление, че има хора, които се изкушават от коварното успокоение, което им предоставя заучената безпомощност, масово насаждана от медиите. Ако човек е достатъчно интелигентен и държи да изпълни със смисъл живота си, хубаво е да се посвети на усилията да подобри собствения си живот, вместо ялово да предъвква „световната конспирация“.
- Какво кара човек да посегне на живота си, дори и на живота на близките си?
- Отчаянието и липсата на истинска човешка връзка. Не случайно преди няколко десетилетия изключителният психотерапевт Виктор Франкъл бе заявил, че най-страшната болест на съвременния човек е загубата на смисъл в живота. А смисълът на живота най-често се открива в топлата ни емоционална връзка с хората около нас – с децата ни, с любимите ни. Ако сме неспособни да приемем тези хора като автономни личности, а се опитваме да ги манипулираме като „човешки ресурс“ за егоцентричното ни благополучие – драмата е неизбежна. Актът на агресия към другите и към себе си е краен израз на невъзможността ни да изграждаме пълноценни, равноправни и взаимно удовлетворяващи връзки с хората около нас. Този акт поставя човек едновременно в позиция на агресор и на жертва. Но едновременно с това е симптом за сериозен дефицит и на социалната среда, в която се случват подобни трагедии.
- Нека да коментираме инцидента, при който мъж уби жена си и детето си от ревност.
- Със сигурност подобни инциденти биха се случвали по-рядко, ако хората от малки имат възможност да изграждат т.н. социална и емоционална компетентност. Това означава да се научат по-добре да разбират себе си и да имат умения да управляват живота си, както и да разбират по-добре другите и да изграждат отношения на сътрудничество с тях. В много страни по света този вид компетентности са заложени в образователната система още от детската градина до последния клас на училището. Нашето образователно министерство обаче се опитва да изключи психологията от учебната програма и тотално е загърбило идеята, че основната мисия на училището е да изгражда човешката личност.
- Да сменим темата и да поговорим за тема, касаеща другата ви специалност - сексологията. Зад хвалбите на българина, че е корифей в леглото, крие ли се нещо?
- Когато нямаме с какво друго да се похвалим, прибягваме до това, в което не сме инвестирали нищо - количествените параметри на сексуалността ни. Човек има основание да се гордее с това, което е придобил сам с целенасочени усилия. Националният ни психологичен профил има достатъчно ценни черти, включително и по отношение на интимното партньорство. Ние сме изключително витални, енергични и иновативни в интимните си отношения. Много съвременни българи са и достатъчно чувствителни и умели в междуличностното общуване. Нямаме никакви основания да се подценяваме, в сравнение с другите народи, но и сексуалния шовинизъм е безсмислен.
- Изобщо българинът/българката има ли сексуални проблеми и доколко е склонен да говори за тях?
- Аз съм привърженик на Позитивната психология и предпочитам да говоря за предизвикателства и възможности вместо за проблеми. Колкото и да сме самобитни, и ние българите ежедневно се изправяме пред ситуации, в които може да изберем по-добри възможности за живот и развитие. Дали ще определим тези ситуации като „проблем“ и ще се почувстваме виновни и провалили се, или ще ги приемем като предизвикателство, изискващо от нас креативно решения, определяме сами. Хората говорят по-трудно за проблемите си, от колкото за предизвикателствата в живота си. Затова е време да се научим да гледаме на света от към пълната му страна. Това ще ни позволи да сме по-открити и ориентиране към развитието, а не към песимизма и заучената безпомощност.
- Андропаузата и менопаузата как се отразяват на сексуалния живот?
- „Андропауза“ е лаично понятие, нямащо нищо общо с реалността. При жените има менопауза – момент, в който спира цикъла, но това е съвършено друг процес. Изборът, пред който са изправени и двата пола към петдесет годишната възраст е дали да се отпишат от интимния живот, или да се опитат да му придадат ново значение и смисъл. За съжаление много хора следват традицията и приемат пълноценния интимен живот като привилегия само за младите, здравите и красивите. Още Пушкин обаче е казал, че всички възрасти са във властта на любовта, стига човек да я покани в живота си, независимо от годините.
Даниела Николова
