Днешният ден е събрал два от най-хубавите празника - народният Баба Марта и християнският Заговезни. Почитането им от векове е придобило смисъл на посвещаване в изконните традиции и ценности на българин.
Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. А старите българи свързват името на месеца с приказката за Баба Марта, сестра на Голям и Малък Сечко, която ту плаче, ту се смее. Затова го наричат още „женският месец".
През март започва пролетното оживление и началото на новия земеделски сезон.
По стар обичай девойките стават в тъмни зори, за да не им препикае баба Марта очите, та цяло лято да не им спори работата. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. Хората не се подстригват през март, за да не си „подстрижат" ума и късмета.
По традиция в първия ден на Баба Марта българите се кичат с бели и червени мартеници. Пижо и Пенда се закачват и на къщи, дървета, агнета и овце, крави и телета, за да са здрави и плодовити.
Днес отбелязваме и Сирни Заговезни - началото на строгия Великденски пост. Денят се мени според Възкресение Христово. Младите по традиция искат прошка от по-старите и се подготвят за предстоящите Великденски празници
снимки Вяра Йовева
А от понеделник започва Тодоровота неделя. Време, в което господстват силите на мрака - болести и зловредни същества. Тогава започват и традиционните маскарадни игри.
Още за вярванията и обичаите през март прочетете в рубриката ни „Етнокалендар".
Frognews.bg
