Хората страдат от дълго време- от две десетилетия. Не, че преди това не са страдали. Сега страдат от безнадеждно усещане за дълбока несправедливост. Това каза преподавателят от СУ Кристиян Таков по БНР.
Когато попитали Исус що е истина, той не е могъл да отговори. За справедливостта има твърде много дефиниции. Няма единство между хората, когато говорят за справедливост. Защо хората се чувстват нещастни? Мога да подозирам само, има няколко фактора. Това е усещането за безнаказаност на злото. В България път не се дава на добрите. Дава се път на удобните, а те твърде често са некадърните. Следват лоши резултати. Кадърните са солта на земята. И когато получаваме лоши резултати, 2 млн . българи напускат България.
Хората се чувстват нещастни не заради материалните условия на живот. Ние не обичаме да спазваме правила, но те са тотално сринати. Живеем по тази причина в страх и безнадеждност, че доброто няма да победи. Държавата ни се тресе от огромни скандали. Преди Коледа охраната на Местан бива свалена в странен момент, изникна криза с Овъргаз . Сега се оказва, че тази криза е разрешена и никой не разбира как. Три убийства около Нова година, неизброимо количество побои. Това създава усещане за хаос. Това води до усещане за
Справедливостта се гарантира от държавните органи. Прокуратурата трябва да се реформира. На Христо Иванов му беше казано, че там реформа няма да има. Тя се държи като подплашен бабаит. Лашка се от най-лекото до едни от най-тежките квалифицирани състави. Това е продиктувано от група хора, която иска справедливост. Прокуратурата се е подплашила. Такава прокуратура, която се влияе от хората, това е страшно. Ако тълпата иска смърт? Това е опасен разпад на институциите. Кой да противодейства. Държавните институции не осигуряват справедливост . И хората ще искат да вземат това в свои ръце. Може да стане страшно. Скандалите през последните 20 дни е в повече за всеки нормален мозък. Има усещане за безредие.
Има разделение между властите. Това не изключва съдействието между тях.При есемесите ние виждаме едно общение , което преминава в обладаване на тези власти. Едно е да поканите девойка на кафе, а друго е да я обладаете . Лесно е да кажем, че премиерът е виновен. Не е само той. ВСС , който става на крака, когато изпълнителната власт неканена влиза, предава тази съдебна власт. Когато премиерът влиза на частно парти е възпитано да станете, но когато влиза в друга власт, не може да се става на крака. Не вярвам на Борисов, че есемеса е писан от член на ВСС . Премиерът трябва да каже кой е той, а не да потъва в гордо мълчание.
