Липсата на реформи и ерозията на държавността в България застрашава Европейския съюз. Това се казва в писмо на Съюза на съдиите (ССБ) до Европейската комисия.
Писмото, кеото е изпратено близо десет дни преди публикуването на поредния доклад на ЕК за страната ни, подчертава, че магистратската организация се обръща с трегова към Брюксел заради фактът, че „дълго дефинираният проблем за слабостите в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност бива прикриван и остава все така нерешен. От ССБ призоваавт комисията „да постави акцент при изготвянето на препоръки към действието на българските управляващи от политика на предприетите действия да преминат към политика на постигнатите резулатати“.
„Утвърдилата се липса на работеща независима съдебна система в интерес на българските граждани крие опасността да надмине вътрешните за страната проблеми като застраши изграждането на единен пазар, гарантирането на конкуренцията, изпълнението на заложените от ЕС цели, финансирани със средства от европейските фондове. Ерозията на държавността в страната засилва ерозията на европейските ценности и превръща една част от границата на ЕС в несигурно пространство за икономиката, свободната стопанска инициатива, сигурността и човешките права“, сочат от Съюза на съдиите. Според тях „незаявяването на проблемите в областта на правосъдието и неналагането на дължимите и справедливи санкции създава риск за утвърждаването на политики във вреда на европейските граждани и европейската демокрация и затвърждава евроскептицизма и в новоприетите държави-членки“. „Ненамесата в тези съществени политики прави уязвим ЕС и всеки европейски гражданин на територията на ЕС. Така, ако мислим за Европа и ЕС като за цялост, то угрозата за независимостта на правосъдието в Република България води до намаляване на целостта. Ако страната остане в това състояние и продължи да бъде част от целостта на ЕС, то ЕС не следва да показва слабост да установи принципи и ценност върху част от територията си“, считат от най-голямата магистратска организация.
В писмото детайлно са изброени събитията от приемането на Актуализирана стратегия за съдебна реформа през есента на 2014 г., която се превърна в в гарант на доверието на ЕК към страната ни, както бе записано в последния доклад на Брюксел. „През изминалата 2015 г. заявената позиция трябваше да бъде сведена до конкретни действия с предвидим резултат, но това не се осъществи“, сочат от ССБ и припомнят, че за да бъдат закрепени реформите в съдебната власт в изготвения от Министерството на правосъдието Закон за съдебната власт, в парламента бе ;инициирана промяна в Конституцията. По-нататък съсловната организация насочва вниманието върху орязването на конституционните поправки и достигането на „исторически компромис“ от парламента, както и съботирането на приетия на първо четене проект, въпреки становището на Венецианската комисия, че са необходими по-радилни промени.
„В последвалото гласуване на ЗИД на КРБ през декември 2015 г., без никаква експертна аргументация, бяха приети текстове, които не са годни да обезпечат в пълнота заложените цели в Актуализираната стратегия за съдебна реформа, не отчитат становището на Венецианската комисия и реално не водят до нужната реформа на съдебната система в Република България. Разделянето на ВСС по приетия от НС начин утвърди надмощието на безконтролната прокуратура и фигурата на главния прокурор“, сочат от ССБ и припомнят безпрецедентните протести на съдии в края на миналата година. „Липсата на политическа воля за провеждане на действителна и ефективна реформа в съдебната власт е обяснима със съществуващите нерегламентирани зависимости, обвързаности и недопустими вмешателства на най-високи нива в държавното управление. Доказателство за това са и придобилите широка публичност няколко скандални случая, които не бяха разследвани от компетентните органи, така че обществото да получи убедителен отговор има ли виновни и следва ли да понесат отговорност“, мотивират се от съюза.
Припомнено е и бездействието на ВСС и компетентните институции по скандалите в Софийския градски съд, липсата на дисциплинарни мерки срещу Владимира Янева и заместниците и в ръководството на съда, липсата на убедителни резултати проверката в СГС и публикуването на записите по „Яневагейт“, „чието съдържание отново повдигна въпроса за обвързаностите на ръководството на съда с фактори, които не би следвало да оказват влияние върху него“. „Съгласно оповестените данни в медиите, участници и присъствали на тези разговори са лица, които изрично са споменати в доклада на ВСС от извършената проверка, като имащи отношение към лошите практики в съда. Освен това в съдържанието на разговорите има данни за недопустимо вмешателство на министър-председателя в работата на съдебната власт, за нерегламентирано поведение на главния прокурор по отношение на лице, срещу което е започнато наказателно преследване и за зависимост на членове на ВСС от представители на изпълнителната власт“, пише в писмото. Посочено е също, че главният прокурор не е дал гаранции, че образуваното досъдебно производство по скандала “ще бъде проведено при отстраняването му от случая, въпреки твърденията за негови действия, съдържащи се в проверяваните разговори“, а резултатите от тази проверка и изобщо данни за развитието на разследването все още не са станали публично достояние.
Обърнато е внимание и на събитията от вчерашното заседание на ВСС. „Проведеното на 14.01.2016 г. заседание на ВСС, в което се обсъждаше съдбата на проверката по скандала, допълнително показа невъзможността на съвета в този му състав да отстоява независимостта на съдебната власт. Стана ясно, че е възможно членове на ВСС да информират министър-председателя за обсъжданията по време на заседанието на съвета чрез изпращане на текстови съобщения от мобилен телефон….Вместо да изясни фактите, свързани с изпратеното съобщение и мотивацията си да го препраща на председателя на ВКС, премиерът отправи обвинения към председателя на ВКС за осъществяване на политическа дейност. Мнозинството от ВСС не прояви интерес кой е уведомил министър-председателя за случващото се в заседанието на съвета, не взе отношение към отправените по недопустим начин обвинения, нито демонстрира дължимото в тази случай отношение на орган, призван да отстоява независимостта на съдебната власт“, категорични са от ССБ.
