Вече е март, изборите тропат на вратата, а изборните промени още са приятно разсеяни в мъглата около Сергей, Доган и Симеон. Сегашното статукво прекрасно удовлетворява управляващата тройка.
Промяната на изборния закон продължава да е мираж в къщата, наречена „Народно събрание”. Дори и дискусията, предизвикана от патрона на тройната коалиция на 7 юли миналата година, не успя да склони управляващите към реални действия в това отношение. БСП се отчете с предложение за промени в Закона за избиране на народни представители, но с това приключи всичко. НДСВ и особено ДПС показват активна незаинтересованост по този въпрос.
Имайки предвид качеството на политическата ни класа, поведението на коалиционните партньори е разбираемо. Ако проблемът засягаше интереса на някоя обръчова фирма, промяната на закона отдавна щеше да е гласувана и да събира прах в архива на парламента. Съмнителното, бих казал твърде нагло, отлагане на промените в така важния избирателен закон обаче, директно следва да покаже, че съществени изменения не можем да очакваме. След юлската дискусия партиите от тройната коалиция си дадоха срок от цели 4 месеца и бяха категорични, че през ноември ще има промени в Закона за избиране на народни представители. За съжаление фактите говорят друго. Вече сме март 2009 г., изборите тропат на вратата, а идеите около изборните промени продължават да са приятно разсеяни в мъглата около Сергей, Доган и Симеон.
Сегашното статукво прекрасно удовлетворява управляващата тройка. БСП уж иска въвеждане на смесена система, включваща 58 мажоритарно избрани народни представители. Така червената партия хем удовлетворява искането на президента, хем имитира активност за пред верния електорат, хем обрича проектозакона на отхвърляне от коалиционните партньори и опозицията. Предложението на Първанов беше за 31 мажоритарно избрани депутата. Защо социалистическата партия реши да преизпълни плана и да увеличи бройката на 58? Това е почти една четвърт от народното представителство. Подобно предложение е абсолютно неприемливо за по-малките партии като ДПС и НДСВ.
Направих си труда да изчисля, ако на парламентарните избори през 2005 г. се използваше смесена система с 58 мажоритарно избрани депутата, как щяха да се разпределят въпросните мандати. За целта приемам, че избирателите биха гласували и за мажоритарните кандидати на основата на партийните си предпочитания, което е напълно обяснимо, а и е потвърдено в изборната практика. Използвам „екстраполация” на 31-те МИР в 58. При пропорционалната система 58-те места се разпределят, както следва: БСП – 20, НДСВ – 13, ДПС – 8, за другите партии - 17. При смесена система обаче 58-те мажоритарни места щяха да се разпределят приблизително така: БСП – 44, НДСВ – 4, ДПС – 10, за другите партии – 0.
Изненадващото в случая е, че уж малкото ДПС всъщност би спечелило от мажоритарната система. И това се дължи на голямата концентрация на турския вот в някои региони. Партията на Доган има мнозинство в 5 от 31-те МИР (Кърджали, Разград, Силистра, Търговище, Шумен), а ако приемем гласувалите в чужбина за 32-ри МИР, то ДПС печелят и в него. В същото време по-силното (в национален мащаб) тогава НДСВ има мнозинство едва в 2 МИР (Варна и Пловдив-град). Големият печеливш, разбира се, би била БСП, която щеше да има цели 24 депутата повече.
Ако на следващите избори се приложи смесена система с 58 мажоритарно избрани народни представители, НДСВ няма да спечели нито един депутат сред тях. ДПС, което, както се оказа, би трябвало да спечели от мажоритарния елемент, всъщност може да влоши резултатите си, тъй като, по принцип, ниско-грамотният им електорат ще бъде затруднен от двойното гласуване (мажоритарно и пропорционално). Ще има реална опасност от значителен брой нередовни и непуснати турски бюлетини. Затова хората на Доган се плашат като дявол от тамян и от най-елементарното усложняване на вота. БСП също няма реално желание за мажоритарен вот, тъй като в момента големият печеливш от него ще е ГЕРБ. И в този смисъл вероятността социалистите да си отбележат автогол би била доста голяма.
Да не говорим за опозиционните партии, които също като НДСВ няма да могат да спечелят мажоритарно нито един депутат. Това се отнася и за прогресиращата „Атака”, която всъщност би била най-големият губещ при тази система, тъй като националистите навсякъде са зад големите ГЕРБ и БСП, а пропорционално поддържат стабилно ниво от около 10%. Или системата, предложена от червените, може да отнеме цели 6 депутата от партията на Сидеров.
Всъщност евентуална промяна на закона, свързана с 58 мажоритарно избрани депутата, може да се окаже с неприятни последици като цяло. Тъй като тя дава предимство на двете големи партии – ГЕРБ и БСП, а ощетява останалите, то това може да ни приближи още повече до толкова (не)желаната и (не)възможна коалиция между Бойко Борисов и червените. Така, ако вземе, че законопроектът случайно мине, БСП пак ще е близо до участие в управлението. Хайде сега кажете, че бившите комунисти не са си направили пак сметката, както трябва (с „кръчмар”).
В края на краищата, имайки предвид цялата политическа вакханалия, напълно вероятно е да не бъдат приети никакви промени в закона и да ни оставят дори твърдите партийни листи.
Е, тогава гъбарите ще станат още повече.
Лъчезар Лисицов
