На 17 януари почитаме паметта на свети Антоний Велики, когото в цял свят почитат като лечител. На Антоновден празнуват имен ден Антон, Антоан, Антоанета, Тони, Антонина, Антонио, Андон, Тонка, Тончо.
Традиция от векове е да се правят на този ден питки, които се намазват с мед, и се подаряват на приятели. Тъй като се смята, че свети Антоний може да предпазва от много болести и най-вече от чумата, която преди векове е отнемала огромно количество животи, една питка в някои краища на България се оставя за чумата.
Свети Антоний е смятан за покровител на много професии – ковачи, звънари, месари, гробари. Сред символите на свети Антоний са Т-образният кръст, звънчетата, с които антонитите привличали внимание при събиране на волни пожертвования, свинята, тъй като антонитите имали право да отглеждат прасета, а също така огън и лъв.
Свети Антоний е раннохристиянски отшелник, който се счита за основател на отшелническото монашество. Той се е родил в семейство на благородни и богати родители, които го възпитали в християнска вяра.
Когато родителите му починали, той бил на двадесет години и останал с малка сестричка на ръце. Веднъж, когато влязъл в храма да се моли, той чул следните думи: „Ако искаш да постигнеш съвършенството, продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето”.
Антоний веднага продал имуществото си и го раздал на бедните. Той оставил сестричката си на грижите на благочестиви християнки и се оттеглил в пустинята.
Той заживял в една пещера близо до мястото, където бил роден, но после размислил и като се запасил с хляб за шест месеца, заживял в развалините на воинско укрепление в Писпир на брега на Нил.
Тук той изкарал двадесет години в самота, като само понякога приемал хора, които идвали да го видят и да го чуят. По време на уединението си Антоний често бил изкушаван от дявола и си наложил жестоки обети. Според един от тях той говорел с посетителите само през малка дупчица, пробита в стената, за да не прекъсва своето отшелничество.
Когато вече не издържал на духовните страдания, му се явил Исус Христос, който му съобшил, че постоянно бдял над него. Накрая свети Антоний възтържествувал над дявола и славата му се разпространила навсякъде, последвали го стотици хора, които станали негови ученици.
След като проповядвал християнството и покорявал тълпи от слушатели, свети Антоний се оттеглил отново в пустинята си и на 105-годишна възраст починал. Той забранил на учениците си да казват къде е погребан, за да не го превърнат хората в светец.
Въпреки това при византийския император Юстиниан мощите му били открити и тържествено пренесени от египетската пустиня в Александрия, после в Константинопол и накрая в Сент Антуан Лабеи, Франция, където са до ден днешен, затворени в 114-килограмов ковчег.
Популярността на свети Антоний достига своя апогей през Средновековието, когато върлува чумата. През 1070 г. е основан орден на свети Антоний.
Сред най-известните мъдрости, които са приписвани на свети Антоний, е следната: „Ако ти никога не си могъл да се разбираш с хората, когато си бил сред тях, то няма да можеш да се справиш и със самотата”.
