„Отивам да изразя солидарността си с двама турски журналисти, които са в затвора с тежки обвинения, защото са разкрили, че турски специални служби са участвали в трафик на оръжие за ислямистки групировки в Сирия.“Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ лидерът на Партията не европейските социалисти Сергей Станишев, който е в Турция за конгреса на опозиционната Републиканска народна партия.
„Днес ще бъда пред затвора, заедно с други международни гости на конгреса, за да ги подкрепя и да поискаме обвиненията срещу тях да бъдат свалени. Не е тайна, че в момента в Турция, за съжаление, медиите далеч не са свободни. Натискът от страна на правителството върху тях се засилва и това буди безпокойство в ЕС.“, коментира Станишев.
„Турция е важен партньор на ЕС, не само заради разрешаването на бежанската криза. Тя е наш икономически и стратегически партньор. Но е необходим откровен диалог, защото има редица факти, които будят тревога.
Бях в Анкара и през лятото, за да подкрепя нашите присъдружни партии от опозицията по време на кампанията за парламентарните избори. Тогава партията на Ердоган не постигна мнозинство и това доведе до изостряне на политическата ситуация в страната, до дълбоки разделителни линии в обществото. ЕС предложи принципен и практичен диалог на Турция, както и финансово обезпечен План за действие, който да помогне на страната за справянето с над 2 млн. души бежанци. Но ние, социалистите, няма да се откажем от настояването си в Турция да се спазват основните принципи: за защита правата на човека, за демократично развитие, както и за прекратяване на натиска върху инакомислещите и опозицията.“
Той сподели, че правителството упражнява „огромен натиск и заплахи за разследване“ срещу над 1000 учени от 30 университета в страната, подписали петиция за спиране на специалните операции в Югоизточна Турция срещу кюрдското население.
„Всеки, който „си затваря очите“ по отношение на фундаменталисти, екстремисти и терористи, рано или късно става жертва на техните действия. В международните среди немалко се коментира двойнствената позиция на Турция по отношение на Ислямска държава и събитията в Сирия. Това би трябвало да е сериозна поука за всяка държава“, продължи анализа си президентът на ПЕС.
На въпрос на водещата Лили Маринкова за случващото се в ДПС и свалянето на кабинета Орешарски, Станишев отговори, че Местан е разсеял спекулациите, в това число и в БСП, за събитията от лятото на 2014 г. „Оказа се, обаче, че прозрението за минаването на пътя на ДПС към властта през дясното, е една заблуда, договорена по време на кърджалийското кафе между него и Борисов. Смятам, че оттеглянето на подкрепата за кабинета беше политическа грешка от гледна точка на техния партиен интерес, но най-вече от гледна точка на националния интерес. Тогава правителството вече работеше ефективно и нищо не налагаше то да бъде свалено.“
„Обречени на коалиционни управления, защото няма политическа сила в момента, която да вдъхне такова доверие и да избере такава визия, че да спечели самостоятелно и убедително едни избори. Нито една партия не може да събере нужното мнозинство, за да управлява сама. И това е добре, защото изисква политическата култура да е на друго ниво.“, продължи Станишев.
„Днешата българска политика е концентрирана върху интриги и клюки, вместо в разговор за бъдещето. Не виждам никакви мерки от страна на правителството за излизане от дълбоката икономическа криза. Да не говорим за здравеопазването и образованието. С десните си политики управляващите задълбочават неравенствата и отнемат естествените изравнители на шансове.“
„Очевидно е, че няма достатъчно доверие между България и Русия“, отговори Станишев на въпроса дали проектът за нов гадов хъб у нас е опит на премиера Борисов да възстанови диалога с руската страна. „Иначе Русия не би спряла „Южен поток“. Идеята за този проект беше обявена през 2007 г., а Споразумението беше подписано по време на моя мандат. През периода 2009-2013 имаше само приказки. По време на кабинета Орешарски, само за 15 месеца, проектът беше придвижен до издаване на строително разрешение и превеждане на парите за започването му. Тогава имаше несправедлив натиск от страна на ЕК и затова по наше настояване именно Комисията водеше преговорите с „Газпром“, заедно с всички заинтересовани европейски държави. България загуби от нереализирането на „Южен поток“ – няколко млрд. лв. преки инвестиции в проекта и над 200 млн. лв. транзитни такси годишно. В момента се подготвя Споразумението за „Северен поток“. Това единен стандарт на ЕК ли е? Не, но е въпрос на отстояване на националните интереси.“
