Чета куп сурогатщини по повод убийството на едно момче. Чета простотии на дузина разлюлени от арогантност люде, предимно български жени майки, водени от един професор, доскоро кандидат за кмет?!?, написа на стената си в социалната мрежа Фейсбук писателят Димо Райков, който живее в Париж.
И разбирам за сетен път, че единствената страна в света, където може да се случи подобно скверно поругаване на паметта на един вече прекършен млад живот може да бъде България.
Навсякъде по белия свят хора, на които липсва елементарно усещане за прилично поведение в обществото, които не уважават дори и смъртта, биват низвергнати на секундата и изолирани за веки веков. Единствено у нас им се дава трибуна, те са дори и давани като пример за подражание, и то от професори и майки, призвани да ...възпитават...
Чета и разбирам, че тези хора и всички, които по един или друг начин ги подкрепят, са много, много болни, че тази наша държава, в която критичната маса от граждани просто не знае на кой свят се намира и е скарана с елементарните норми на поведение и уважение към смъртта, не е никаква вече държава...
Да, страна, в която толкова хора живеят, за да мразят. Дори и мъртвите вече...
Страна, в която усещането за нормалност е победено от арогантността, пошлостта, примитивизма и тарикатщината...
Страна, в която си виновен, че си възрастен, болен, беден, честен... Виновен си, че дишаш...
Виновен си, че са те ...убили...
Приятели на Тодор казват, не аз, а те, момчетата, почти деца, , забележете, това: "България е обречена държава, където младите хора ги убиват.."
Ами какво ще кажат пенсионерите, подложени от самите си деца на небивал никъде по света геноцид? Та има ли на друго място милиони люде, възрастни и болни, да живеят с под 75 евро месечен доход... 75 евро!!! Колкото е най-ниското дневно възнаграждение в нормалните страни...
И още думи от приятелката на Тодор:" Всяко момиче във Враца носи бокс, сълзотворен спрей, за да се защитава..."
Да, страна, в която просто трябва да си мъртъв приживе...
За да оцелееш.
И да продължаваш да живееш назаем.
И на колене...
