На 11.01.2016 г. Върховният касационен съд отгърмя страхотен шамар на родните нормотворци, като обяви за противоконституционни основни положения в Закона за банковата несъстоятелност. Освен тези два „пропуска”, законът изобилства от недоносени текстове, предимно от групата на т. нар. „поправки КТБ”.
Под претекст за прозрачност и стремеж към „истината, само истината и нищо друго, освен истината”, клиентелистката партийна маса, обслужваща модела #КОЙ, изроди закона в полза на частни интереси. Обявеното намерение за търсене на истината отново беше подменено с действия в стил „хвърляй брашно, прави мъгла”!
Уважаеми партийни функционери, не подценявайте грамотността на българските граждани! Голяма част от тях са кредитополучатели и могат да четат, въпреки нарастващата функционална неграмотност, която налагате от две десетилетия насам, за да можете по-лесно да управлявате електората.
Поправките са формулирани по начин, който да постигне максимално изкривяване и подмяна на истината за това, което се случи с КТБ. Убийството на банката, довело до ликвидиране на огромна част от средната класа на България, трябваше да бъде оправдано. За целта медиите бяха заляти с порой от данни, достоен за код „оранжево”, които всъщност не дават никаква информация, годна за анализ или за нещо по-различно от квартални клюки и медийни сензации с бомбастични заглавия.
Още с приемането на новата алинея 12 от чл. 62 от Закона за кредитните институции законодателят е знаел, че по този начин оповестяването на различни списъци на физически и юридически лица няма да доведе до разкриване на истината за умишления фалит и ограбването на КТБ. Явно това е бил и замисълът на промените. Всички събития на тази територия, наречена държава, се случват наужким, камуфлаж, „чудо за три дни”. Всички събития, с изключение на постоянното ограбване на населението и обогатяване на няколкостотин властимащи.
Така, на 06.01.2016 г. синдиците на банката спазиха формално закона и публикуваха поредните предвидени в закона списъци. Никой, включително и вносителите на промените, не може да разбере информацията в тяхното съдържание, а още по-малко – и да намери каквито и да е аргументи за отнемане на лиценза на КТБ.
Сега всички са доволни – законът е спазен, информацията е оповестена и нищо не е ясно. Изписани са имената на конкретни фирми с работещ бизнес. Следващата логична крачка е надпревара за отнемането на този бизнес. Реприватизация в полза на #КОЙ, без медийно покриване.
Какво, всъщност, съдържат прословутите списъци?
1. Списък с кредитополучатели без или с недостатъчно обезпечение и с предоговорени първоначални условия по кредити – чл. 62 (12), т. 4, букви а, б, в и д от ЗКИ
Това НЕ Е СПИСЪК НА ЛОШИТЕ КРЕДИТИ НА КТБ, въпреки че беше обявен за такъв във всички водещи медии от кръга „Пеевски”. А и от този списък могат да се направят изводи, които не са удобни за ликвидаторите на банката:
В СПИСЪКА ИМА НЕВЕРНИ ДАННИ. Учредените от банката особени залози върху търговските предприятия на редица кредитополучатели въобще не са отразени от синдиците на банката, т.е. тези кредити са посочени като необезпечени, например: „В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД, „Телиш” АД, „Т-Уайнс” ЕООД и други. Още повече, че тази информация е публична и всеки може да я види в Търговския регистър. Също така голяма част от кредитите, по които има учредени ипотеки в полза на банката, са посочени също като необезпечени – „Орфеас” ООД, „Перфект” ООД, „Стейт” ООД и други.
Близо 4 милиарда от публикуваните кредити са погасени преди поставянето на банката под специален надзор, включително и широко коментираният кредит на Цветан Василев. Най-важният показател за един кредитен портфейл на банка е степента на обслужване и погасяване на кредитите. В посочения списък НЯМА информация за това какво е погасено и кога. Колко удобно за манипулиране на общественото мнение. По този начин се прокарва тезата, че всички получени от кредитополучателите на КТБ АД суми не са върнати. Само за сведение, до затварянето на КТБ, над 98% от кредитите са редовно обслужвани.
Синдиците на банката напълно са изключили от обхвата на договорените обезпечения учредените особените залози на вземания по договори, както и други законни обезпечения. Признати са само ипотеките върху недвижими имоти и други залози на активи. Елементарна справка в регистъра на частните съдебни изпълнители показва, че огромно количество активи на неизрядни кредитополучатели ежедневно се обявяват за продажба от всички банки в България, но без особен ефект. Същевременно банките водят тези кредити за напълно обезпечени и нискорискови.
Кредитите, предоставени от КТБ, са обезпечавани със залог на активи, вземания, парични средства, ценни книги, цели търговски предприятия, при абсолютно спазване на българското законодателство. Стремежът на УС на БНБ като един от основните участници в атаката срещу банката беше да се изопачат тези факти чрез налагане на неадекватни и силно завишени критерии при оценката на кредитите. Бяха наети три консултантски фирми, упорито наричани „одиторски”, които срещу заплащане от два милиона и половина лева обезцениха до удобна за БНБ стойност кредитния портфейл на КТБ. Огромна част от обезпеченията бяха обезценени до безумните 80-100%, без мотивация, освен стремежа да бъдат заграбени на безценица. Тези манипулации намериха място и в публикуваните списъци – голяма част от посочените като необезпечени кредити са напълно и изцяло обезпечени.
ПАРАДОКСАЛНО Е ПОСОЧВАНЕТО НА КРЕДИТИ, ПО КОИТО ИМА БЛОКИРАНИ НАЛИЧНИ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА В БАНКАТА, КАТО ЗАЕМИТЕ НА „БАЛКАН МК” ЕООД, „КАУСТО ГОЛД ЕАД, „МЕК БАЛКАН” ЕООД И РЕДИЦА ДРУГИ.
Дълги години беше повтаряна лъжата, че КТБ расте за сметка на държавните средства и само консумира ползите от тях. При приемането на поправките в Закона едва ли някой се е досетил, че ще лъсне истината – че КТБ е била основна финансираща банка за въпросните предприятия с държавно участие. Средногодишният обем на отпуснатите от КТБ кредити през последните години е между 150 и 350 милиона лева годишно. Истина е, че част от тези кредити са необезпечени, но такава е била волята на държавата, заложена в условията на спечелените обществени поръчки. Парадоксално е, че когато една банка обслужва средства на бюджета, е длъжна да ги гарантира, купувайки държавни ценни книжа на същата стойност, при ниска лихва. От друга страна, когато кредитира държавни предприятия, същата тази банка няма правото да търси обезпечения или друг вид гаранции.
За да се внуши колко е трагично положението с кредитите на КТБ, законодателят приема още една „поправка КТБ” – списък на кредитите с предоговорени първоначални условия (промяна на срок и обезпечение). Даже и БНБ в своите наредби не изисква допълнителна обезценка на предоговорени кредити, когато дългът се обслужва редовно. Всички банки в Европа масово предоговориха кредитите на своите клиенти в резултат от настъпването на икономическата криза през 2009 г., а и увеличаването на размера на обезпеченията по един кредит едва ли е нещо лошо за банката.
В този списък – по буква „д”, фигурират дори и кредити, напълно обезпечени с блокирани парични средства, само и само общата сума да придобие фрапантни и зловещи размери.
2. Списъци с физически и юридически лица, които са съобщили за прехвърляне на вземането си или са направили волеизявление за прихващане след поставяне на банката под специален надзор – чл. 62 (12), т. 3 от ЗКИ
От тези списъци се вижда само, че в банката са депозирани уведомления за цесия или искане за прихващане, но не става ясно най-важното - кои са реално осчетоводени. Липсва и друга важна информация – за насрещните страни по сделките. Така не става изобщо ясно кой на кого и какво е продал. Списъците по никакъв начин не показват източниците на погасяване на кредитите на фирмите около Пеевски или начините, по които бяха разграбени редица предприятия – „Рубин” АД, „Гипс” АД и др. Наложена е цензура върху информацията, която ясно би показала търговията с влияние – най-доходоносния бизнес в България днес.
Отново се действа на принципа „хвърляй брашно, прави мъгла”. Отново обществото е заливано от информация, която не е нужна на никого. Прилага се максимата на Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече”. Важното е да се пускат в публичното пространство имена и информация за всички юридически и физически лица-клиенти на Банката, ползвана единствено за атаки срещу тях.
3. Най-странен е списъкът по чл. 62 (12), т. 4, буква „г” от ЗКИ - може би „най-прекрасното” творение на родния законотворец:
„г) имущество с произход от банката по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност е предоставено от кредитополучател на други лица и размерът на която и да е от трансакциите надвишава 50 000 лв., като лицата се разкриват последователно; изискването за праг не се прилага за лицата по чл. 2, ал. 1 и 3 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.”
Още по-абсурден е текстът на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност:
„Произход от банката“ е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.”
Ако някой успее да изтълкува горепосочените текстове, то той би бил достоен за Нобелова награда. В тази връзка, въобще не е ясно как синдиците са стигнали до публикуваните в този списък 51 позиции.
Факт е, обаче, че списъкът ОПРОВЕРГАВА ЧАСТ ОТ ИЗВОДИТЕ ОТ ДОКЛАДИТЕ НА ТРИТЕ КОНСУЛТАНТСКИ КОМПАНИИ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО КАЗУСА „КТБ”, А ИМЕННО, ЧЕ ОСНОВНАТА ЧАСТ ОТ СУМИТЕ ПО ОТПУСНАТИТЕ КРЕДИТИ СА ПРЕХВЪРЛЯНИ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА.
Даже да приемем, че синдиците са били обективни и добросъвестни при съставянето на този списък, може да се направи извод, че твърдението, че КТБ е раздавала средства, които са прехвърляни на трети лица, се оказва НЕВЯРНО. В списъка синдиците са посочили ЕДВА 26 такива случаи за последните 5 години. Е, все пак е трябвало нещо да се посочи и в този списък. Нищо общо с информацията, изнесена от Данчо Ментата, Петър Чобанов и другите „корифеи” от парламентарната комисия „Атанасова”
Не можем да си затворим очите, че в същия този списък фигурира „Евробилд 2003” ЕООД като „трето лице по веригата”, каквото и да означава това. Да припомним, че същото това дружество е и пряк кредитополучател на банката, а не е посочено като такова. Нищо случайно - „Евробилд 2003“ ЕООД е собственост на защитения свидетел и любимец на прокуратурата, Бисер Лазов, и през последната година и половина успя безпрепятствено да прехвърли активи за стотици милиони левове, като по този начин директно ощети масата на несъстоятелността.
Да припомним част от активите на „Евробилд 2003” ЕООД, които са придобити с кредити от КТБ и след това разпродадени на символични цени или просто подарени на трети лица, свързани със същия този Лазов и с кръга около Делян Пеевски: централата на КТБ АД в гр. София на ул. „Граф Игнатиев” №10; бившата сграда на „София прес” на бул. Цариградско шосе; над 160 дка на първа линия на морето и още много други атрактивни активи.
Опитите да се дискредитира КТБ и да се компрометират нейните клиенти чрез размахване на всевъзможни списъци и данни започна още през м. юни 2014 г. Голяма част от данните бяха явно манипулирани и фалшифицирани и затова не успяха напълно да постигнат целите на кръга „Пеевски” и другите участници в убийството на банката. Ето защо те узакониха изнасянето на банкова информация чрез т. нар. „поправки КТБ” както в Закона за кредитните институции, така и в Закона за банковата несъстоятелност.
Какво ли си ще се случи с тези поръчкови промени, ако друга банка бъде застрашена? Със сигурност ще бъдем свидетели на поредните светкавични законови промени „на коляно”, според новата поръчка.
Милан Миланов
