Атаката срещу генерал-майор Румен Радев е неуместна, тенденциозна и пресилена.За сегашното състояние на военновъздушните сили е виновно полотическото ръководство. Това казвма полк. Илия Милушев от асоциацията на завършилите колежа на НАТО в Рим.
Доколкото се дава публичност на дискусиите за развитието на авиацията, на обществото станаха известни вариантите за превъоръжаването с Eurofighter, F-16 и Gripen, предложени за обществено обсъждане от щаба на ВВС през 2014 г. в ЦВК. И трите варианта бяха „без зависимост от Русия”. Чуха ли ги тези, към които бяха адресирани?, обяснява експертът.
Вярно е, че на министрите, настоящи, бивши и бъдещи, не се харесва отстояването на собствено мнение, защитата на принципи, позиции и убеждения, базирани на опит, знания, и дългогодишна професионална практика. Но каква би била ползата за обществото и въоръжените сили от командири, които не смеят да дадат публичност на проблемите само за да не засегнат височайшите особи и нарушат безметежното им министерстване? Как и от кого данъкоплатците да се информират за смисленото (или не) изразходване на средствата за отбрана и за нейното състояние? От излъсканите отчети и годишни доклади? Реалността обаче се оказа по-различна и състоянието на ВВС е една от нейните илюстрации. Осмелилият се, обаче да засегне проблемите на военната авиация от техния генезис до сега генерал е обвинен в „медийна кампания” против министъра, смята Милушев.
По повод коментара на г-н Шаламанов че „Именно във ВВС са разходвани над 80% от всички средства в периода 2002 – 2014”, то за този разход не могат да се обвиняват самите ВВС. От една страна те са просто са най-скъпият вид въоръжени сили. От друга – липсва ефективна система за логистична поддръжка на БА, вината за което е на МО, а не на видовете ВС!
Мисля, че ще споделите мнението ми – това е неуместна, пресилена и тенденциозна атака точно срещу ген. Радев - генералът с изключителен авторитет сред българското воинство. Тя е вредна, уронва престижа на цялата Българска армия и не служи на националните интереси и обществени потребности в този труден и драматичен за Европа и страната период., завършва той.
