В България е в ход овладяване на държавата през съдебната власт. В по-далечен план това обезчестяване на институциите може да доведе до фашизъм, твърди Полина Паунова в коментара си.
Логично беше „Яневагейт” да прерасне в „Яневгейт”, а оттам и в нещо друго. Логично беше и всяка следваща стъпка на участниците в тази поредица от скандали да взривява крехкото, привидно спокойствие, което настъпва след поредната нова порция разкрития за очевадни зависимости между политическа и съдебна власт. Единственото нелогично, неизчислено действие в тази ситуация бе оставката на бившия правосъден министър Христо Иванов, който вследствие на отказа от реформи направи решителната стъпка и на практика освети сцената, на която участниците във фарса, макар и с неудоволствие, показаха и най-срамните си номера.
Фактите
Каква е фактологията: Парламентът отказва да отнеме влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет чрез конституционни промени. Зад статуквото застават основно ГЕРБ, ДПС и АБВ, но получават рамо и от БСП, БДЦ, „Атака” и Патриотичния фронт. В резултат Христо Иванов подава оставка. Всичко това се случва на фона на записите на разговори между съдийките Янева и Ченалова. Разговори, които осветяват „дружбата“ между премиер и главен прокурор, базираща се на взаимни услуги тип „опраскване“.
Междувременно Висшият съдебен съвет, който активно е замесен в скандала и за който става ясно, че има член от квотата на премиера (Димитър Узунов), решава, че вместо да провери съдържанието на записите е по-добре да ги обяви за манипулирани и с това да прекрати скандала. Тук обаче се появява още един неизчислен проблем. Съдия Лозан Панов не просто призова „Стига вече!“, но и освети една добре позната, но недоказана до момента практика на Борисов - да страхува, както би казал Делян Пеевски, дръзналите да се изправят срещу него. В случая става дума за онзи СМС, който Борисов препрати на Панов и в който член на ВСС буквално доносничи срещу председателя на ВКС. За да излезе от сложната ситуация, премиерът реши да намеси Яне Янев.
Така скандалът „Конституция“ бе покрит от скандала „Яневагейт“, а скандалът „Яневагейт“ бе допълнен от скандала „Яневгейт“. И изглеждаше, че в цялата тази сложна схема на парламентарни мнозинства, разговори и текстови съобщения няма как да се намеси още един елемент.
А след скандала пак скандал
Но ето, че и това се случи. Представляващата Висшия съдебен съвет Соня Найденова бе свалена буквално с пуч от мнозинството на Цацаров в Съвета. А на нейно място бе „поставен“ соченият за човек на Борисов - Димитър Узунов. В последните два месеца Найденова показа, че не подкрепя политиката на мнозинството във ВСС, но най-видимият ѝ "грях" е, че определи като недопустим изпратения преди седмица СМС до Борисов.
Резултатът не закъсня. Дванайсет от членовете на ВСС се събрали и тайно решили да я накажат за тази ѝ дързост. Така неудобната вече Найденова бе заменена набързо от вероятния СМС-информатор на премиера. Тази рокада има две възможни тълкувания - или тотална самозабрава, или предупреждение към Борисов. При първия вариант е съвсем ясно за какво става дума и нужда от обяснения няма. Втората хипотеза обаче ни отвежда в дълбоките дебри на задкулисието.
dw.com/bg/
