„Защо правителството проспа да дискутира представителността в Националния съвет за тристранни сътрудничество по-рано?”. Това попита от парламентарната трибуна председателят на НС на БСП Михаил Миков.
Той подчерта, че Конституционният съд се е произнесъл по въпроса през 2012г. „Не знаели, не сте чули, не сте разбрали или трябваше да се направят договорки със сега съществуващите синдикати и работодателски организации. Дължите този отговор на пленарната зала. Правителството трябваше да вкара дискусията в НС своевременно. Министър Калфин да помисли как тези организации да станат привлекателни за работниците в защитата на синдикалните права, как работодателските организации да представляват интересите на всички работодатели”, категоричен бе лидерът на социалистите. Миков попита каква е политиката на правителството по представителността и заяви - да направи критериите за дa му е удобно и да са питомни работодателите и синдикатите.
Михаил Миков заяви, че това, че днес се дискутира тази тема означава, че днес съществуващите синдикати и работодателски организации не са достатъчно привлекателни и гражданите, работниците и бизнесът не виждат в тях защита на интересите си. „Има 3 млн. работещи, а отиваме към сваляне на критериите за членуване на синдикат в националното представителство на 50 000. Другите работници не искат да членуват в синдикати ли?”, попита той. По думите му това е силен сигнал за развитието на синдикалната функция у нас. Той обясни, че синдикатите в голямата си част набират членове от държавните дружества и учреждения. Според него това ще продължи да генерира процеси и това, че има формален диалог между тези уж представителни организации ще продължи да разкъсва тъканта на обществото между истинските работещи предприятия, между работниците, които казват „Тези синдикати седят горе и участват в диалозите с министъра, в европрoeктите, но това не ги прави по-автентични представители на интересите, които те би трябвало да представляват”.
„Ние няма да подкрепим този законопроект, защото се внася в последния момент и под математическия спор 10 000, 20 000 или 15 000 се поставя големият въпрос доколко тези организации изпълняват своята функция”, заяви Миков . По думите му няма да има и напрежение в обществото, ако те изпълняват представителната си функция. По повод на промените, касаещи увеличаването с 5 дни на броя на дните за отпуска, Миков попита от къде ще дойдат средствата за тях при тази производителност на труда.
„Необходими са изменения на част от критериите за представителност на синдикалните и работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество – има променена социално-икономическа обстановка, структурни промени във фирмите и условията на демографска криза, високата безработица”. Това заяви народният представител от левицата Георги Гьоков. По думите му всичко това води до намаляване броя на заетите и осигурените в страната. „Трябва да се установи действителната представителност на синдикалните и на работодателските организации. Това може да стане само с промяна на сега действащите разпоредби”, категоричен бе социалистът.
Георги Гьоков обясни, че срокът за преброяването на членовете изтича и е време това да бъде направено. Той попита какво е правил министърът на социалната политика и труда последната година и защо не е поставил този въпрос пред социалните партньори. „Сега бързаме и нарушаваме всички правила за гледането на един законопроект. В движение променяме критериите и изглежда, че го правим в нечия полза. Дано не съм прав”, заяви народният представител. По думите му така парламентарните групи няма да имат време да обсъдят предлаганите промени и да проведат нужните консултации, както и да бъдат представени оценки за въздействието то тях.
Георги Гьоков обясни, че за намаляването на изискването за членове на синдикалните организации от 75 хиляди на 50 хиляди има консенсус. По повод критериите за представителност на работодателските организации той заяви, че те пораждат усещането, че се цели запазване на статуквото и ограничаване на броя на работодателските организации, признати за представителни на национално равнище. По думите му реално се ограничава и възможността на микро, малките и средните предприятия да бъдат признати за национално представителни.
Гьоков бе категоричен, че не е еднакво отношението към синдикатите и към работодателите що се касае до критериите за представителност - за едните работната ръка намалява и намаляваме критерият за брой работници и служители, членуващи в синдикалните организации с 33%, а за другите се увеличава с 333% броят на работниците в една работодателска организация, въпреки че намалява работната ръка.
Той обясни, че е странно и предложението в работодателска организация да има като цяло наети 100 хил. работници и служители, коиео вече е било обявено като противоконституционно.
Гьоков припомни, че в комисията по труда и социалната политика депутатите от левицата са гласували с „въздържал се”, защото е ясно, че има нужда от промени в критериите за национално представителство и на работодателските, и на синдикалните организации, но не по този начин. „За това между първо и второ гласуване ще направим предложения за промени за намаляване на изискването за брой фирми и брой работници и служители в съответните фирми”, заяви социалистът. Според него този законопроект може да мине консенсусно, ако броят на фирмите не е 750 както е сега, не 1500 както се предлага, а например 1000 и броят работници във всички фирми в една организация да не е увеличен от 15 000 на 50 000, а например 30 000. „Трябва да са защитени интересите и на трите страни в съюза за тристранно сътрудничество”, Георги Гьоков.
