Гавра с кандидати, които определено имат някакви проблеми, си позволиха организаторите на Мюзик айдъл-3 в Бургас. Народът се кефи, неправителствените организации за защита на човешките права са в отпуск.
Има и разплакани унизени, но тях кой ги пита.
Това не е новина, която ще развълнува някой. Зрителите искат зрелище и са готови да погълнат всеки бълвоч, ако ще това да означава унищожаване на човешкото достойнство. Точно това се случва в шоуто, продуцирано от „Междинна станция" на Иван и Андрей от „Сблъсък". Организаторите са ясни: много шум и пари или нищо. Кеч натюр, без правила и забранени удари. А публиката това и чака: кръв и сополи.
В Мюзик айдъл-3 на част от кандидатите е отредена ролята на жертвата. Всеки може да я отстреля без опасност да бъде съден за убийство. Аутсайдерите са без права, освен правото да ни забавляват като се излагат. Нещо като български вариант на „хляб и зрелища".
В Бургас членове на журито си позволиха гавра с някои от участниците в кастинга. Не е оправдание доброволността на кандидатите. Явните аутсайдери и хората с видими проблеми можеше да бъдат учтиво върнати. Но точно те бяха нужни и неадекватното им поведение бе поощрявано активно, на моменти дори агресивно. Младеж с костюм, който не помнеше и две думи от текста на песента, бе подложен на унищожителен присмех, въпреки, че безпомощността му, граничеща с медицински проблем бе очевидна.
Шоу на всяка цена? Може, но ако „сготвиш" и себе си в соса, в който хвърляш с лека ръка беззащитния кандидат за минута слава. Представям си чувствителните Иван и Андрей в ролята на „обекта", който бива заливан с подмятания за техните работодатели, намеци за личните им слабости, проблеми с алкохола, секса или алчността им. Знам, знам, те са от другата страна на барикадата в това шоу. Само че опитите им да изглеждат по някакъв начин загрижени за „пълните идиоти" по време на кастинга само засилваше усещането за предумишлен цинизъм. Правила и граница са думичките, които липсват в шоуто. Да изложиш някого пред нацията не е трудно, нито плод на интелигентност. Оправданието, че всеки сам се излага няма да успокои съвестта им. Вярно, че в България може всичко, но ако този път друг плаща цената, убеден ли си, че утре няма ти да си „идиотът"? Кой гарантира безопасността на авторите, на господарите на положението в бъдеще време?... Утрешният печеливш жанр може да е шоу за шоуто, където скрита камера да показва забавленията и диалозите на Иван, Андрей, Мария (известна още като Отварачката) и пр. по вечерно време да речем. Сигурни ли са, че ще изглеждат нтелигентно или поне сносно? Особено ако целта на „шоу за шоуто", е да даде на публиката палячовци за разкъсване. Бъдете сигурни, скъпи продуценти, водещи и прочие звезди, че ще ви направят на парчета за броени секунди. Разстоянието между господар и жертва понякога е стряскащо малка.
Не е лошо да се помисли и защо възпитаници на музикалните училища, школи и консерватории не са сред кандидатите за Мюзик айдъл. Ако от шоуто знаят - толкова по-зле.
Севт ІІІ
P.S. Някога, когато на дионисиевите празници пееше само Орфей, правилата бяха ясни: можеш или не можеш. Въпреки това един ден, ние траките, изчезнахме, стопихме се, размихме се в небитието. От нас останаха само някакви си артефакти под могилите. Погубихме се от скромност. Сега е друго - всички са велики, чакат ги велики дела, превръщат се в звезди за една нощ. Ако ние имахме подобно самочувствие, днес щяхте да четете как сме смачкали Римската империя, как спасихме Троя... Ама ние - фактите, та фактите. Колко слава изпуснахме..
