Проблемът с ваксините показа, че у нас нищо не става по нормалния начин. И когато все пак нещото се е случило - всеки отказва да признае бащинство на "продукта". Когато хора от екипа на управляващите се хвърлят като камикадзета да бранят миистър Москов или самите ваксини, донякъде е разбираемо.
Те имат висок пост, тази работа храни тях и семействата им, а вероятно дава и други облаги. Странното е, когато в същия хор се чуе и гласът на човек като бишия вече правосъден министър Христо Иванов. Без съмнение този човек говори и предлага много смислени неща за реформите в правосъдната система, но мислите му по скадала с ваксините са доста объркани. По неведоми пътища той стигна до извода, че атаките срещу Москов са не само несправедливи, но и плод на политически заговор. По този начин Иванов загърби правните аргументи и писмените доказателства за скандалното нарушение на хора от здравното ведомство и кабинета въобще. Но това си остава в неговата сметка. Ако е решил да се посвети на политическа кариера е добре да започне с анализи на ситуацията и запонаване с фактите.
Отговорните институции в държавата - Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и Върховна административна прокуратура (ВАП) са категорични, че ваксините „Пентаксим“ и „Еувакс“ са влезли у нас и се прилагат против законите на страната. Това е написано черно на бяло. Време е д-р Москов да престане с хиленето по телевизии и ръкомахането, че никой няма да умре от "Пентаксим". Не е нужно и премиерът Борисов да дава примери с внучето на сестра си. Никой не е твърдял обратното! Качеството на ваксината не е оспорвано. Става дума за съвсем други неща, които Борисов и Москов отлично знаят. Гафът с ваксините е лош пример, защото утвърждава съмнението, превърнало се вече в убеждение, че хората от управлението могат да да нарушават закони и правила без последствия. Турските ваксини, дошли у нас против становището на ИАЛ показват, че в България може да бъде вкарано всичко, без значение дали е забранено от ЕС, какъвто е случаят с ваксината „Еувакс“. Това може да стане фасулска работа, щом някой отгоре нареди. Когато нарушиш правилата за ваксината "Еувакс" няма причина да не го направиш и за камион с дрога, оръжие или контрабандни цигари. Най-отвратителното и циничното в случая е, че вместо д-р Москов да признае грешката и да се извини, той продължава да нарича всички, които смятат че законите и правилата са, за да се спазват, с най-грозни думи. Ако ставаше дума само за домашно възпитание, нямаше да има никакъв проблем, какво ли не сме виждали, но в случая въпросът е принципен и демонстрира управленско поведение, граничещо с арогантност.
Скандалът с ваксините разкри и една друга черта на управляващите: да твърдят че са прави, дори когато е очевидно обратното. Добре, бе, хора, какво ще ви стане ако признаете гафа? Авторитетът или пломбите ще ви паднат? Първото не е сигурно дали въобще сте го имали, а второто лесно ще си платите. По същият начин навремето партийните секретари бяха сочени като кристално чисти хора, еталон за подражание. Да, де, ама всички знаеха, че същите "отличници" вечер се напиват, бият жените си, изневеряват им, лъжат, крадат от партийната каса, издигат мекерета на високи постове, защото са послушни и тъпи и пр. Изглежда нищо от този двоен морал не е забравено. За съжаление и учудване ни го пробутва точно д-р Москов, който претендира, че изповядва демократични ценности. Освен това е забравил, че да признават грешките си е привилегия на силните хора.
Навик стана на политиците ни да употребят проблемите по два начина: ако им е изгоден, го развяват като знаме. Ако не е - обявяват го за политическа поръчка. Оказа се, че скандалът с ваксините също бил "политическа поръчка" или плод на "корпоративни интереси". Колко удобно. И глупаво. Истината е, че нито един политик не знае откъде и как Фрог нюз стигна до документите за ваксините и какво усилие струваше това на екипа ни. Нито един политик не се поинтересува за какво става дума след първата ни публикация на 19 октомври м. г. Същият ден д-р Москов ни заплаши с прокуратурата. Политиците нехаеха и докато журналистката Валя Ахчиева "преравяше" институциите във Франция, за да докаже твърденията в разследването си. Единственият, към когото се обърнахме беше депутатът от „Атака“ Явор Нотев, за да се посъветваме с него като юрист и член на Парламетарната здравна комисия по казуса. По телефона той ни отговори: "Не съм в София и не съм запознат". Ето това Москов и други като него наричат "политическа поръчка". Същото се отнася и до "корпоративните интереси", които сме били защитавали. Жалко и тъжно е с каква настървеност забърканите в скандала се опитват да прехвърлят проблема от болната глава на здравата.
И понеже д-р Москов и тези около него, много си падат по версията с политическото поръчителство, ще им помогнем в домашното, което така и не написаха. Има политическа поръчка и тя е от средите на кръга #Кой. Целта е ясна и простичка: удрят се всички, които по някакъв начин са свързани с Реформаторския блок и пречат на статуквото не просто да оцелее, а да расте неговата мощ. Макар, че остана в правителството д-р Москов пречи, най-малкото, защото премиерът Борисов го представя за приятел, а и е от ДСБ. Онова, създадено от "мракобесника Костов". Това Пеевската клика няма как да преглътне. Затова го удрят. Ваксините са само удобен повод. Ваксините и българските деца не ги интересуват въобще. Интересува ги Борисов и ГЕРБ да бъдат принудени да се откажат от реформаторите и открито да потърсят съдружие за властта с ДПС. Вече тайно съдружие не им стига. Много е елементарно и не си струва напъните и артистичните пози на здравния министър, за да се изкара истиски великан, който провокира злите сили с рицарските си действия и постъпки. Москов не е нито Бастилията, нито Пернишката крепост дори, а пясъчна куличка от плажа на властта. Първата по-голяма вълна ще заличи следите от присъствието му... Освен това не е лошо да си припомни думите на Марк Твен: Колкото по-често един човек споменава Бог, толкова повече се страхувам за портфейла си. Гневът е киселина, която може да навреди много повече на съда, в който се съхранява, отколкото на този, върху когото се излива. Още повече, когато гневът е прикритие на нещо друго.
Катя Илиева
