Нямам сили да търпя разноречието между нас, учителите, както и между всички, които си мислят, че разбират от образование, литература и патриотизъм, заяви за Фрогнюз учител с над 25 годишен стаж в системата. По разбираеми причини предпочита да не се афишира публично на този етап.
Въпреки това обаче казва, че отделно, по отношение на образователната политика, или по-скоро по темата за липсата на такава, може да използва само нецензурна лексика, колкото и непедагогично да изглежда това.
Не следя поредните скандали, ревизии и общобългарски вой. Проблемът на образованието и възпитанието въобще не е там, в няколко заглавия, заяви учителят и се аргументира: „Децата, каквото и да учат, трябва да могат да общуват, да разбират какво четат, да растат словесни същества. Иначе - не, те не разбират достатъчно добре какво четат от Паисий, но пък българския фолклор го усещат, в него има много прекрасни текстове. Аз лично не харесвам, че винаги се избират най-смазващите текстове и факти в подкрепа на националната ни потребност да сме винаги жертви. Историята се учи по тъп начин, сигурно още по-тъп от литературата ни. Децата могат да изграждат национална идентичност чрез много още текстове, теми и най-вече - преживявания, на което българското училище не набляга", добавя учителят.
Това с Паисий не е точно, защото той се изучава малко в 6-ти, но после по-сериозно в 10-ти клас, когато си му е времето. Всяка година нацията брани някой автор или текст, но това винаги ми е смешно и въобще не давам ухо, каза учителят. А що се отнася до хората, попаднали в министерството, там, коментарът е напълно излишен. Журналистите идват след тях! Цяла вечер слушам как Паисий ще се премести от 6-ти в 9-ти клас, а той си се учи в 10-ти! Аз поне така знам от просветните документи и така си го преподавам открай време. Дето се вика - на тъпана ли да вярвам, или на ... си!, негодува преподавателят.
Виж, ако хората започнат да се възмущават, че на матура масово се преписва, нещо повече, че учим учениците на лъжа и преписване още от малки, че системата ги развращава, докато те изнаначално са готови да приемат правила и авторитети; ако нацията се закъхъри, че децата й са оставени да растат при хора, все по-смачкани, каквото се прави с учителството волно или неволно; ако нацията се закъхъри, че в училищата няма спокойна среда на нормална, развиваща и защо не радостна комуникация, така че оттам да излизат спокойни хора; ако се загрижи какво е положението с училищните библиотеки и ако се поинтересува дали и какво се чете и т.н. и т.н., - тогава ще си кажа, че не сме самотни и уморени войници на някакво просвещение и духовност. Но това са много дълги и широки разговори. Затова не ми се влиза в поредното „чудо за три дни”.
А децата все пак не са лоши и не заслужават да растат в демотивираща среда, категоричен е учителят.
Последното, което правя аз със зрелостниците, е да взема от библиотеката ни (вехта до немай къде) купчина с книги от съответния автор, да стоят при нас и те да ги ползват за часа. За един-два месеца развиха навика: влизат, вземат томче на някой поет, четат в час. И резултатът е налице. Разберете - каквото и да се изучава по програма, ако няма измислени начини да се чете, да се пипа книгата и да се уважава текста, няма какво да си говорим. И това е само един много малък пример. Всичко е оставено на самотек. А пък те се вълнуват, въпреки всичко, млади хора са, нормални.
И когато едно момиче, като е чело вече вкъщи "Шибил", защото съм поръчал, го е харесало и е цитирало нещо от него във Фейсбук, а друго е било поласкано, че му е пуснат материал в училищния сайт и се радва, че го каним и занапред, се спасяваме от безсмислието на системата. Такива неща би трябвало са обект на дълга дискусия, която обаче никой няма интерес и качества да проведе обществено, заключава учителят.
