Трябва да се мият улиците срещу фини прахови частици във въздуха. Това е една от мерките, които предлога пред Фрог нюз доц. Д-р Николай Козарев от Химико-технологичния институт. Той и още 4-5 негови колеги изготвят Програмата за управление на качеството на въздуха в София. Ето какво сподели той по тази тема:
- Г-н Козарев, защо изследването въздуха на София?
- Изследването на въздуха по принцип е свързано с подготовката на Програма за управление качеството на въздуха в редица общини. Най-голямата е в София. Подобно изследване сме правили във Велико Търново, Перник, Пирдоп и на други места в страната. Програма за управление качеството на въздуха се изготвя в много български общини и това е свързано със замърсяването на въздуха с фини прахови частици. В София, освен това, от 2011 години има високи нива на азотни оксиди.
- Кой е най-сериозният проблем, с който трябва да се справим?
- В момента по редица показатели влязохме в скалата на допустимите граници, но все още по отношение на съдържанието фините прахови частици не сме. Тези частици идват отвсякъде-от транспорта, от битовото горене и от промишлеността.
- За какво замърсяване от промишленост говорите, тя не остана.
-Има я, например в Перник, в София също.
- Къде е по-мръсен въздуха-в Перник или София?
- Трудно е да кажа, но в Перник преди всичко проблемите са свързани с високо съдържание на серен диоксид, докато в София трябва да се справим с фините прахови частици и азотния диоксид. Той се получава от натоварения транспорт, не от промишлеността. Голям проблем за София се оказват битовото горене и мръсните улици. При мъгла нещата са страшни по една проста причина, че няма устойчивост на атмосферата. Т. е. нямаме вертикални потоци, които да разсейват замърсителите . Те си остават долу, ниско, където са се „родили“. Докато не духне вятър и не изчезне мъглата, концентрацията на прахови частици е висока.
- Какво е положението е в другите европейски страни?
-В Париж и Атина също си имат проблем. В Краков също се борят със замърсяването на въздуха. Фините прахови частици отиват в белите ни дробове. Трябва достатъчно малко количество, за да стигнат дълбоко, да се утаят и да останат там. Това води до тежки белодробни заболявания.
- Преди години като че ли не се говореше толкова за това. От кога започнахте да регистрирате замърсяване на въздуха в София?
- След 90-та година с масовото навлизане на много автомобили.
- Ходенето с маски по улиците помага ли ни?
- Това не решава проблема. Трябва да се мият улиците. Драстично трябва да се намали потреблението на твърди горива за отопление-дърва и въглища. По селата хората се топлят основно по този начин, но там няма много сгради, които да са събрани на едно място за това и ефектът на замърсеност не е чак толкова голям. Скъпо ни излиза все още да ползваме газ. По тази причина много от жителите на града се отказват да се свържат с газовата инсталация. Токът също е скъп и това ги кара да горят дърва. А те са по-голям замърсител дори и от въглищата.
- Каква е нормата?
- За фини прахови частици средно годишната норма не трябва да надхвърля 40 микрограма на кубичен метър. Ние сме към 50 микрограма , а през 2011 година стигна до 60. От 2015 г. до 2020 година трябва да вземем всички възможни мерки, за да влезем в норма.
- Кой решава какви да са мерките, за да се справим с проблема?
- Ние, експертите казваме, че въздухът ще бъде достатъчно чист, ако мисиите от дадени източници се понижат с еди колко си процента. Това трябва да се случи, за да се влезе в норма. Общината решава какви мерки да вземе. На първо време трябва да се ликвидират задръстванията. Изграждането на Северната тангента също ще помогне много. Реално тя трябваше да е готова още през 2014 г., но строителството й се забави.
- За сметка на това беше пуснато метрото.
- Метрото поема много софиянци, но колите продължават да се движат с по 1-2-ма пътника. Не значи, че ако съпругата е отишла с метрото, съпругът й няма да си запали колата. Все още метрото не е достатъчно разпространено и не може да осигури много добра връзка до всички места в столицата.
- Може би трябва повече да се говори в обществото за проблема?
- Хората като чуят аргументите ни, се съгласяват с нас. Но след това правят каквото могат. Те нямат нищо против да се отопляват на газ, но им е твърдо скъпо и не е по джоба на много българи.
- Кога екипът ви ще е готов с Програмата?
- До 20 дни. След това Столична община би трябвало да я приеме и да гласува мерките на Общински съвет. Трябва все пак да признаем, че през последните четири години по отношение на всички замърсители в София, степента на замърсяване намалява. Проблемът е в това, че не се случва достатъчно бързо.
- Европа натиска ли ни за това?
- Европа не се интересува от темповете на намаляване на замърсяването . Тя иска в този момент качеството да е добро. А за да стане такова, трябва да спазваме нормите. Иначе следват санкции . Важно е да се отбележи, че единствено компетентни хора могат да направят качествена програма. Би било добре при представянето на Програмата да има експерти, които да могат да критикуват. А тези, които са я направили, да докажат аргументите си пред всички.
Интервю на Катя Илиева
