Самостоятелно погледнато докладът на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/ за България е най-скучният материал, които съм чела от ноември 1989 г., когато се състоя последният конгрес на румънската комунистическа партия. Докладът за България за 2015 г. не казва нищо. По това си прилича с предишните 8 доклади за България. Погледнато формално, той е фактически точен, успокоителен за партийната и чиновническата върхушка, коментира пред Фрог нюз румънката Адина Саве, работила за European Division 2 и оттам и за България.
Тя съпоставя докладите на България и Румъния и вижда колосални разлики и почти никакви прилики.
Ето коментара й:
В преамбюла, за 9 -ти пореден път, по един и същ начин ни се припомня, че сме равноправни членове на голямото европейско семейство по собствено желание, че сме приети въпреки недостатъците си и, най-важното, че на 1 януари 2007 сме приели отговорността да подобрим недостатъците и да спазваме задълженията си, произтичащи от подписаните договори.
ЕК споменава „положителният“ факт, че България е изпълнила формалната част от поетите ангажименти по договорите: с европейски пари, България е създала ВСС, напълнила е някаква сграда със столове, маси, чиновници и....ТОЛКОВА. По същият начин и Административния Съд: сграда, столове, маси, чиновници и ....ТОЛКОВА. Съдебни инспекторати на различни равнища - отново столове, маси, чиновници и......ТОЛКОВА. Гласувани стратегии, намерения, пожелания и .....ТОЛКОВА. Докладът описва в множество страници механизма на гласуване в Народното събрание на разни стратегии и пожелания за неуточнено бъдеще, обяснява се нашироко как дълго време не се е появил кандидат за председател на ВКС и едва след година се намери; как 2 години нямаше кандидат за Главен инспектор при ВСС и на края се намери и куп подобни неща. В края на 35-те страници оставяш с чувството, че си си изгубил времето. Докладът за България е политически коректен и издържан в характерния бюрократичен на нашата администрация стил, с други думи нищо не казва. И по-важното е кой казва това нищо, защото Докладът НЯМА автор. Еднакво възможно е Докладът да е написан от Юнкер лично или от чистачката на сградата на Комисията.
Докладът за Румъния по МСП излезе по същото време. Освен идентичния преамбюл, Докладът за Румъния е коренно различен. И въпреки че отново няма автор, то самият доклад казва, че в Румъния механизмът има нарочен постоянен представител. От изложението личи, че е положено усилие да се изясни настоящата ситуация в страната. Той обсъжда подробно, в отделни глави, основните механизми на демокрацията като принципите на върховенството на закона, правовата държава, принципът на проверки и баланси или принципите, които стоят в основата на целия конструкт на Европейски съюз и са задължителни за всяка страна членка. Докладът за Румъния е сериозен документ и истински инструмент в помощ на съдебната система в Румъния. Какво имам предвид: в доклада за Румъния се говори за нуждата от Етичен код за политиците, като защитна мярка за независимостта на съдебната система. Комисията е притеснена от опитите за натиск на политиците и медиите – които се намират в ръцете на румънските олигарси, върху румънската съдебна система. Тя хвали съдебната система за твърдата съпротива срещу тези опити за натиск и коментира опита на други, по-развити страни. С други думи, ЕК приема, че румънската съдебна система е жива, самостоятелна, работи и показва УСТОЙЧИВО желание да бъде независима и да превърне Румъния в правова държава. Ролята на гражданското общество е изяснена и призната. Така например заради общественият натиск Механизмът за сътрудничество и проверка има постоянен представител в Букурещ. Крайният резултат е високото обществено доверие в съдебната система и върховенството на закона. Например една нелепо загубена заради чиновническа небрежност детска ръка струва 1.5 милиона евро изплатено обезщетение от държавата, едно групово изнасилване струва по 18 години затвор на всеки извършител, 50 жертви на корупцията (става дума за инцидента, при който 50 души изгоряха в дискотека в Букурещ) струват една цяло правителство и няколко хора с вече влязла в сила присъда. Това означава върховенството на закона.
Погледнато през призмата на Доклада за Румъния, Докладът за България придобива други измерения. Докладът за Румъния показва ясно, че независима, работеща, справедлива съдебна система е възможна и е въпрос на ВОЛЯ и вътрешно убеждение на самата система. За разлика от румънската, справедливата българска съдебна система е мъртва, актуалната е само апендикс на авторитарния режим, обслужваща интересите на политическата върхушка. 800 години след Magna Carta, българската съдебна система е в стабилно състояние на търсене на господар. Ако премиерът не желае, нека да е БНБ, или някои министър или поне някой кмет. Понятия като върховенството на закона, система на проверки и баланси са толкова чужди за българската съдебна система, че дори не са споменати в Доклада, въпреки ясните доказателства, че българската съдебната система нарушава систематично тези принципи и правото на гражданите на справедлив процес и на добра администрация.
Само когато погледнем на Доклада за Румъния като преюдициален, Докладът за България придобива яснота и разликите между прогреса на двете страни вземат съществени размери. За разлика от румънското, българското общество не присъства в Доклада, нито в качество на коректор, нито като краен получател на продукта на съдебната система, защото най-вероятно ЕК не разполага с никакво доказателство, че българското общество иска и има нужда от този продукт. Тоест, че иска промяна. В повечето случаи, българските граждани се отказват от правото си да получават справедливост или опират до саморазправа. Обратно на общественото очакване, ЕК отказва да влиза в ролята на брюкселски Зевс и да удари с мълнията си ВСС или един или друг политик.
И все пак остават въпросите: Ако е Механизъм за проверка, защо е толкова политически коректен и неангажиращ? Защо трябва да прочетем първо Доклада за Румъния, за да разберем правилно Доклада за България? Защо в България НЯМА постоянен представител на МСП?“
