Драги ми „учени”, повод за гнева ми е вашето запорожско Отворено писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на петвековното турско Робство, каза пред Фрог нюз проф. Петър Иванов, шеф на Демографския институт към БАНИ.
Иванов продължи: Писмото ви е подписано от „учени” в три института на БАН, че и от един... историк на свободна практика, каквото и да означава това. В
тези три института работят над стотици служители. Само в Института за
исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен
персонал. Би трябвало от такъв гигантски „научен” потенциал да се очаква
да бъдат сътворени истински чудеса на науката.
И чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:
1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват
периода 15.-19. век от националната и балканска история” (правописът в
цитата е запазен, само седем грешки, четири правописни, една стилна, не
е „от”, а е „в”, и две граматическа, членуването на „балканска” и
изпускане на второ „от”). Би трябвало да знаете, че ХІХ-тият век от
историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го
изследвате, сега сме 1 300 години България, значи в ХІІІ-тия си век,
анадънму?
2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на
петвековното турско робство на България като „период, в който българите
са били поданици на Османската империя”, нищо повече. Такъв глупав
евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и
Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да
ползва. Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили
срещу един „период на поданство”. „Поданик” е термин, който внушава
смиреност и благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел,
внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост
и достойнство. Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или
„поданик на Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и
достолепно. Нима не знаете, какъв е бил статутът на всички българи по
онова време? Те са „рая”. И като християни, неверници, са длъжни, по
Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с
онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват
правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство”
(9:29). Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички
поданици на султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги
държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите
дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария,
вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите
малко с посткомунистическите си мозъци (БАН е посткомунистическа
институция), може би ще съобразите, че след като не са равноправни,
например с турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг
статут, нали така? Какъв? Какво са българите? Може би свободни? Очевидно
не са. Тогава какви са? Ами според Тълковния речник на вашите академици
и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек
или народ под чужда политическа власт” (стр. 882). Българите през този
период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците.
България е била поробена страна, това е. И този период е период на
робство. Самите вие от БАН, значи, определяте понятието „робство” ето
така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882). Ало, защо
един път, казвате „робство”, а сега „владичество, присъствие,
съжителство”? Защо?
3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че
тя „култивира способности за аналитично мислене”. Боже Господи! Нима не
ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на
изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не
сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се
занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на
мисленето и т.н.? Не го казвайте това друг път пред външни хора, ще ви
се смеят, все пак у нас има и образовани люде, които знаят горе-долу коя
наука за какво е. Историята култивирала способности. Пфу-у-у!
4. Според мен доста цинично стигате до извод, че „съжителството” ни с
поробилите ни турци имало „позитивни страни”. Какви са те? Хайде кажете
ги. Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското
въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези,
които са участвали, са били тъпанари. Говорите, че турското робство било
„неразривна част от нашата обща история” с турците. Каква обща история с
турците, бе холан, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над
път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)? Ние, българите си
имаме наша история, наша национална българска история, даже и вие
работите и получавате заплата от парите на данъкоплатците в Направление
„Културно-историческо наследство и национална идентичност”. Осъзнайте
се, бе хора!
5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били
данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване,
придвижване и пр.” Внушавате, че сме били напълно свободни, с много
права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете
си, да се придвижваме и т.н. После дълбокомислено казвате, че ние,
българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас,
тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на
султана (каква логика?!). Другите били поданици и свободно са се
придвижвали насам-натам. Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на
султана, само се прекръствам с очи към Небето.
6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”.
Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално
движение”. Защо, бе другари „учени”, ползвате термина „идеолози”, нали
ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна
конотация? Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий,
Раковски, Ботев? Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото
понятие „Национално-освободително движение”, а казвате „национално
движение”? За какво е било това движение, за имам баялдъ ли? Защо
премълчавате истини? ДПС-то и агент Сава ли не ви дават, Воденичаров ли,
дето слави Давутоглу, награждава турския патриарх Вартоломей и кани
мюфтията да чете лекции за „Ислямска държава” в мраморната зала на БАН,
кой не ви дава, кой цензурира, или сте си родоотстъпници и
кириякстефчовци по рождение? А може би нещо с интелигентността ви не е
наред, да не казвам, че сте прости? Категорично, като върховен авторитет
и съдник, вие гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е
терминологично непригоден”. Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа
ли? Означава, че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак
балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове,
националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките”
на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй
като са пълни с терминологични непригодности. Кои сте вие, бе, ей, да
казвате такива гнусни работи, че и да ги пишете в работно време, на
заплата сте от бюджета, парите на всички българи, нали така, че и да ги
публикувате? Кои сте вие? Срамота!
7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук
нататък безкрайно тъпия ви неуместен термин „владичество”, синоним на
„владеене”. Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния
български език, особено за младежкия (ученическия) говор. Нейният
произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е
владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ-вия век. Вашия
тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт,
управление”. Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”,
означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с
право да се използва и да се разполага с него”. Какво представлява един
човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на
турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие
и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А
периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от
турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е
точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не
е логично да казваме „османско робство”. Турците и Ердоган могат да си
се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята,
която ни е поробител е „турска империя”. И робството ни е „турско
робство”.
И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать”
(Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327).
Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е много обидно, в нашите
родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме
младите българи да учат за този период на обладаване, владичество.
Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване,
присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване!
Въпросният период се нарича „турско робство”. Толкоз!
Както го е наричал народния поет Иван Вазов!
Мен народния поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше
позорния хомот!”) ме вълнува повече и го считам за доста по-голям
авторитет от историка на свободна практика Кети и от платените държавни
„учени” в БАН.
