Frognews.bg честити 8 - ми март на всички дами, които имат усещане за жена през цялата година! Които носят на гърба мъжете и въпреки това се усмихват, защото наистина са по- красивата част от този свят.
Пейо Яворов
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Ела!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Eмануил Попдимитров
Лаура
Ти си като пъпка от кремова роза, Лаура...
О, роза през зимните нощи с виелици снежни и буря,
когато цветята цъфтят по стъклата,
и клонът безлистен трепери,
докоснах аз с кремова роза кристалните двери.
- Събуди се, небесна невясто заспала!
Аз леко преддвери докоснах... Ти леко подигна воала
и каза: - Как дълго те чаках!.. Задремах под
снежната буря.
- Твоя глас е виола Кремонска, Лаура.
Когато цветята цъфтят по стъклата
и клонът безлистен трепери,
на глуха виола Кремонска аз свиря под светлите двери.
Понесе се вихъра снежен... безмълвна ти спусна воала.
- Събуди се, небесна невеста заспало...
Ема
Сънувах град от стари, стари времена.
Шумят квадриги в улици гранитни
и с дълги копия, пламтящи с светлина,
вървят мъже в одежди първобитни.
И двуколесница с огромни колела -
от дъбов щит, с непречни златни шити -
лети след зли коне, подигнали чела.
Тъй невга - преди хиляди години
вървяхме с тебе; надалеч градини
цъфтяха с вечни непознати дървеса,
и "куку!" чуваше се тихичко гласа
на птица... Моя златен шлем държеше ти
на розов скут. Изпуснах сребърни юзди
и вледан в тебе - годеница и дете! -
аз тихо шепнех - любиш ли ме, Ема?
Свенливо там с игла по шлема
изрязваше ти нежно Е и Е -
две букви в двете наши имена...
Сънувах град от стари, стари времена.
