Не само Божидар Димитров и Нидал Алгафари, но и други хора повдигат темата за турското робство, владичество или съжителство. Много хора се тревожат по този въпрос. И се тревожат, защото виждат някаква тенденция, че има усилия да се подмени, да се пренапише историята. Това коментира за Фрог нюз доцент Александър Маринов он СУ „Климент Охридски”.
Проблемът съществува и не е от вчера. Според мен е крайно време да се разграничат няколко различни неща – историята на България и историята на българската литература. И Ботев, и Вазов и Захари Стоянов, и другите ясно говорят за робство. А историците с тяхната специфична научна материя разбират по-различно робството и владичеството. Аз не смятам, че като отречем робството от преди векове е толкова страшшно за днешната действителност и толерантност. Фактите на историята са си факти и трябва да се наричат такива, каквито са, смята доцентът.
А що се отнася до това, че някои партии и кръгове искат да извлекат някаква изгода от тези спорове, то при всички случаи е вредно и за самата образователна система и за обществото. Виждаме че усилията са различни – едни преекспонират робството, а други преекспонират съжителствотото, казва още той.
Не знам дали някои ползват опорни точки при изказването на различни тези по проблема. Но когато става дума за образованието трябва максимално да се изолират такива неща. Проблемите не могат да бъдат решени като махаме или слагаме едно или друго произведение. Не знам дали има опорни точки, но трябва внимателно да се подхожда към свободната интерпретация на историята. По-скоро тези изказванияа не се правят по опорни точки а от желание за оригиналност, смята доцент Маринов.
С уволнението на професор Танев се провокираха обществени настроения. Те му скроиха номер. Скандаелът беше скроен, за да го махнат, бе мнението му за оставката на просметния министър.
