Отговор ли е "приватизация на обвинението" на корумпираната ни съдебна систеима? Върху това разсъждава д-р Кристиан Таков пред препълнената зала 65 на Историческия факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски".
В изложението си доц. д-р Таков подчертва, че правосъдие и върховенство на закона у нас съществува. Проблемът е, че то не действа на 100%, а на около 80%. В останалите 20 на сто от случаите съдът и прокуратурата се оказват безсилни. Трън в очите на обществото са т.н. "знакови дела", в които подсъдимите са били или все още са част от "силните на деня".
"Предложението за демонополизиране на държавното обвинение в крайния си вариант представлява това, че всеки ще може за всичко да води наказателно преследване срещу всеки", казва доц. д-р Таков.
Като всяка идея и тази съдържа своите предимства и недостатъци.
Сред предимствата съветникът на президента посочва справянето с корумпираната прокуратура, спецпрокуратура и други държавни органи, "борещи" се срещу неправдата. В тях работят определен брой хора, които са със специфично образование и на практика са трудно заменими в краткосрочен план.
"По тази причина трябва да има нови и нови борци за правда. От къде да ги вземем? От прецаканите, разбира се", обяснява доц. д-р Таков. По думите му прецакани има по много и винаги ги ще има. Това е живителният сок на обществото, който трябва да бъде използван.
Подобна практика е имало през 12 в. в Англия и Франция. По това време в двете е съществувала интересна процедура. Ако даден член на определено семейство навреди на друг такъв от друго семейство, то той бивал предаван на опечалените или ощетените членове на последното. В тези случаи става дума за откровена саморазправа, която е немислима за днешната цивилизация, към която имаме претенции да се причисляваме.
Идеята е, ако отделен гражданин се чувства незащитен от държавното обвинение, да потърси и събере доказателства, които да му послужат пред съда.
Опасностите в идеята на доц. д-р Кристиян Таков са няколко. Той признава, че е възможно да има злоупотреби отново на държавно равнище. Заинтересованият гражданин, който търси правата си, е възможно да бизнес конкурент на този, когото дава на съд. В случая е висока вероятността целите на ищеца да са свързани с премахването на неудобната конкуренция.
"Превенцията срещу подобен тип злоупотреби може да дойде от банкова гаранция, която да бъде на стойност например 1,5 млн. лв. Ако обвинителят докаже пред съда тезата си, печели делото и се налагат съответните санкции. Ако загуби, губи и 1,5 млн. лв., които път отиват при обвиняемия. Парите ще бъдат един вид обезщетение за нанесени нематериални щети и опетняването на името на набедения", обясни доц. д-р Таков.
Той признава, че това е недемократично действие и малкият и беден гражданин никога няма да се пребори с тези условия. Недемократичното е, че богатият отново ще е отгоре.
"Аз предлагам ефективно, а не социално правораздаване. Престъпността сама по себе си не е главният проблем, защото тя винаги е съществувала. Проблемът е, че държавата не се опитва да я ограничи в някакви приемливи граници", пояснява президентският съветник.
