Демокрацията е като оня слон в притчата със слепците, в която четирима слепци се опитали да опишат какво е слон, в зависимост от това кой коя част на слона е хванал – крак, хобот, корем и опашка. И единия казал, че е стълб, другия, че е змия, третия бъчва с вода, а четвъртия – корабно въже. Имам неприятното усещане, че сме хванали една друга част от слона на нашата демокрация и затова ни е нещо терсене, а на слона му е кеф. Това каза пред Фрог нюз сценаристът от „Шоуто на Слави” Александър Вълчев. Ето какво още обясни той:
- Кога приключва кампанията за събиране на подписи за референдум и кога ще огласите резултата?
- Кампанията ще завърши на 8 февруари, когато ще внесем събраните подписи в Народното събрание. Резултатът ще е ясен тогава. Но ще го оповестим и в „Шоуто на Слави” същата вечер от 22.30 часа.
- Защо трябва да има задължително гласуване? Това не е ли насила хубост?
- Тук става дума за война! За нищо друго! Войната е между ТЯХ – политиците и НАС – Народа. А на война се използват всички средства, дори и по-крайни. Както го правят и ТЕ вече 26 години без всякакви скрупули! Задължителното гласуване е някакъв вид лек срещу апатията у хората, до която ни доведоха съвсем умишлено. ТЕ имат полза от ниската избирателна активност, НИЕ – не. Според нас задължителното гласуване ще даде повече легитимност на тези, които сме избрали да ни управляват. Както и повече ангажираност у нас, които сме ги избрали. Особено съчетано с мажоритарния вот. Все едно ли ви е, че сте гласувал за някой, който според вас е свестен, а се оказва, че вашия глас се прехвърля за друг, в Кърджали, например. Когато сме гласували за някой, дали ще ни е все едно какво прави? Дали ще имаме повече право да искаме от него да работи качествено? Другото е да не гласуваме и да псуваме. Това вече го можем, дайте да опитаме нещо друго.
- Вие защо се подписахте?
- Защото вече е ясно, че по друг начин не може. Трябва да ги принудим. Има доста хора, които не се подписват с мотива: „Ааа, нищо няма да стане!”. Казвам им : „Добре, а така харесва ли ви?”. Крайно време е и ние да си кажем мнението, а не само да чакаме какво ще ни „спуснат” от телевизора и да гледаме тъпо.
- Все повече се коментира възможността за нови избори. Мислите ли, че изборът на нов парламент ще реши проблемите на страната?
- Колкото ги решиха всички досегашни парламенти. Просто ще се преподредят старите...труженички в най-древната професия в новия си бардак. Вече се нагледахме на проституция в тая държава.
- Защо се въртим в порочен кръг-избори, провал, избори, още по-голям провал?
- Защото такава очевидно е системата. Тя не работи. А когато нещо не работи, се сменя. Тая нашата работа вече отива на мазохизъм. Не може всеки път да виждаш, че от тази желязна врата няма изход, обаче тъпо и упорито да блъскаш с главата. Явно ще се счупи главата, а не вратата. Ето на - червейчето, което има акъл колкото на интелектуалното бижу Десо Чуколов, търси друг изход от лабиринта, прасето като го колят, знае че ще го колят, обаче надава поне някакъв вик на протест и мърда там нещо. Като стана дума за прасето, според мен ролята на Делян Пеевски е надценена. Той съвсем съзнателно е сложен там, за да има кого да мразят хората и да не се замислят за истинските проблеми. На него си му харесва калта, даже се гордее, че толкова внимание му отделяме, а така се губи толкова полезна енергия на хората.
- По време на всяко управление хората си казват, че сме ударили дъното. Какво значи това? Всъщност има ли дъно, след като всеки път имат усещането, че сега е по-зле от вчера.
- Ще ударим дъното, когато изчезне и последната капчица надежда в душите ни. Това е лично. Всеки има свое дъно. За много хора това наистина последният шанс нещо да се оправи, така че съзнаваме каква огромна отговорност лежи на нашите плещи. Дано се справим.
- Кое е „любимото” ви обещание на политиците?
- „Ще спра корупцията!”. Е, спряха я!
- Не мислите ли, че българите са прекалено търпеливи? Какво трябва да се случи, за да поискат това, което им се полага?
- Трябва да вдигнат цената на тока, но много рязко, например с 50 процента. Хляба да стане 5 лева, да направят винетката 200 лв. или нещо друго, което рязко ще ни бръкне в джоба. Казвам го с огромно съжаление. Надявам се, а и имам усещането от многобройните ни срещи с хората в страната, че тази подписка за референдум ще покаже, че все пак не всичко е загубено. Защото тук е точно обратното – не ти дават пари, за да се подпишеш, а дори понякога се налага ти даваш пари или да влагаш усилие. И то за нещо, което не ти се слага на масата и с него няма нито да се наядеш, нито да се напиеш. За ценности! Мога да разкажа за много случаи, в които хората напълно съзнателно, изпитвайки вътрешна нужда от това, правят малки или големи жестове, за да се подпишат или да помогнат на други да го направят. Харчат от собствените си оскъдни пари, бензин, време, само и само да стане. Я, започнах песимистично, а завърших оптимистично.
- Имате ли усещането, че живеем в диктатура?
- Разбира се, че не. Диктатура е когато всичко зависи от един-единствен човек. Той коли, той беси, той опрасква. Имам усещането, че живеем по-скоро в добре организирана демократура. Но демокрацията е като оня слон в притчата със слепците, в която четирима слепци се опитали да опишат какво е слон, в зависимост от това кой коя част на слона е хванал – крак, хобот, корем и опашка. И единия казал, че е стълб, другия, че е змия, третия бъчва с вода, а четвъртия – корабно въже. Имам неприятното усещане, че сме хванали една друга част от слона на нашата демокрация и затова ни е нещо терсене, а на слона му е кеф.
- Преди ден шефът на МВР Румяна Бъчварова обяви, че извършените престъпления у нас намаляват, а разкриваемостта им се увеличава. Имате ли такова усещане?
- Накратко – тц. Струва ми се, че шеста точка в нашия референдум е подценявана, а за мен тя е една от най-важните. Защото я си представете, че вие сте гласували и избрали кой да ви е полицейския шеф. И той ви каже: „Престъпленията в нашия град намаляват, а разкриваемосътта се увеличава”. А в същото време вече трета година не са намерили кой е обрал апартамента ви, или задигнал колата, или обрал детето ви. Дали следващия път ще гласувате за него? Дали той ще има време да говори врели-некипели или ще му пуши всеки ден главата от това да търси престъпниците? За да му гласувате доверие и следващия път. Предпочитам вместо да слушам киселата лелка по телевизията, да ме спре строг чичко полицай на входа на блока ми и да ми провери документите.
- Наскоро Слави Трифонов изпрати 20 карамфила на издателя на ПИК Недялко Недялков. Вие кого бихте искали да зарадвате с такъв букет?
- Благодарение на про-европейски настроения Слави Трифонов, ние вече израснахме в демократичните си възгледи. И от строго патриархално възпитани хора, които не могат да гледат как беснее мъж връз мъж, вече возприемаме и по-либерални възгледи. Не че душите ни не се бунтуват, но когато гледаме с каква обич Слави всеки ден гледа снимката на Недялко, пърхаме и пеем в хор текста на гениалния ни колега Ивайло Вълчев: „Любовта е отрова...Но защо сме готови да я пием отново... и отново, и отново”. Всички сценаристи сме преотстъпили карамфилите си на Слави, но аз бих му дал и 20 калии да ги подари на любовта си - Недялко. Защото, макар на запад цветето калия да е траурно цвете, в България то е символ на чистотата на младоженката. Макар да не съм убеден, че младоженката не е „дупена”. Или поне че няма много хора, които искат да го направят.
- Може ли изобщо да се справим с медиите, които безогледно потъпкват човешкото достойнство?
- Не знам. Всеки човек трябва да се запита: „А аз какво правя за това?”
въпросите зададе Катя Илиева
