Поне 25% по-малко ще бъдат сумите превеждани от наши сънародници в чужбина към роднините и близките им в страната. Банката очаква недостиг в размер на 270-700 млрд. долара в развиващите се страни за противодействие на икономическата криза
На заем от Bulgaria News
Намаляващите възможности за миграция в по-развити икономически държави, както и по-ограничените средства на вече намиращите се в чужбина емигранти ще се отразят на нивото на бедност в много развиващи се страни, включително и в България. Това става ясно от публикуван на 8 март доклад на Световната банка (СБ), озаглавен „Как развиващите се страни се справят с глобалната криза”.
Парите, които емигрантите изпращат по родните си места (т.нар. „преведени обратно суми”, от английската дума remittances) са мощен механизъм за намаляване на бедността, тъй като чрез тези суми се издържат хора – най-вече пенсионери, но и безработни и други категории, които нямат възможност да получават нормални доходи. Именно затова, цитираните в доклада на СБ намаления в потока от емигрантски пари обратно към родината неминуемо ще окажат огромен натиск върху социалнослабите слоеве от населението.
Експертите на СБ са изчислили, че шампион по намаляване на „обратните суми” тази година ще е Таджикистан, където спадът ще е с 50%, а това най-вероятно ще вкара в редиците на крайно бедните поне 60% от жителите на бившата съветска република. Сред силно застрашените от подобно негативно развитие банката посочва и България и Армения.
Очаква се емигрантските пари у нас да намалеят с поне 25%, което ще доведе до бедност 23% от хората, разчитащи в момента на такъв тип доходи.
По-ограничените възможности за емигриране на Запад, заради липсата на работни места там, ще накара много българи да останат в страната, без работа и съответно да се окажат в тежест на социалната система, твърдят от СБ.
По данни на банката, публикувани през февруари тази година, през 2007 г. български граждани са получили общо около 1,9 милиарда долара от свои близки или роднини, работещи някъде в чужбина. Това поставя страната ни в челната десетка на държавите с най-висок размер на емигрантските трансфери. Пред нас са били само Румъния (6,8 милиарда долара), Полша (5 милиарда), Сърбия (4,9 милиарда) и Русия (4 милиарда). Абсолютният обем на паричните трансфери на мигрантите в цял свят през 2007 г. е бил 318 милиарда долара, от които близо 39 милиарда към Европа и Централна Азия.
В доклада си от 8 март, СБ прогнозира още, че глобалната икономика ще се свие тази година за първи път след Втората световна война, а
снимки Вяра Йовевамеждународната търговия ще достигне най-ниски обеми от времето на Голямата депресия насам.
Засилващата се глобална финансова криза ще породи недостиг от 270 до 700 милиарда долара финансиране за бедните и развиващите се страни. СБ предупреждава, че международните финансови институции няма да могат да осигурят тези пари и следователно не повече от една четвърт от подложените на рецесионен натиск страни ще успеят да противодействат в известна степен на кризата.
В доклада на Световната банка, подготвен във връзка с предстоящата среща на финансовите министри и управителите на централните банки от групата Г-20, се казва, че не може да се очаква от световните финансови институции сами да се изправят срещу икономическата буря. Нито пък имат или ще имат достатъчно средства, за да подпомогнат заплашените от крайна бедност и социално напрежение бедни и развиващи се страни. Става дума за общо 129 държави, някои от които буквално са на ръба на хуманитарна катастрофа, поради хаотични финанси и липса на елементарни животоподдържащи стоки, като храни, лекарства и други. Евентуално разрешение е правителствата, заедно с международните институции и частния сектор да работят заедно и да помогнат на държавите в беда.
„Трябва да реагираме на момента, защото задълбочаващата се криза нанася огромни щети на развиващите се страни”, казва в коментар към доклада президентът на СБ Робърт Зелик. По думите му „глобалната криза се нуждае от глобални подходи” и е необходимо час по-скоро да се изработят и въведат механизми за предотвратяване на тотална икономическа катастрофа н развиващите се страни. „Трябват ни инвестиции в социални мрежи, инфраструктура, в малки и средни предприятия, за да се създават работни места и да се избегне социален и политически сблъсък”, категоричен е Зелик.
