В „Дневник за едно приятелство“ читателите ще прочетат писмата на Блага Димитрова до авторката на книгата Мария Антонова, както и писмата до нея, в които тя разказва за срещите им с Елисавета Багряна, Дора Габе, Атанас Далчев, акад. Петър Динеков, актрисата Лиляна Шопова и други известни творци и политици.
Дневникът представя непубличния образ на голямата българска поетеса и писателка Блага Димитрова – любвеобилна, с изтънчено чувство за хумор, дълбоко човечна и непоколебима, когато трябва да помогне на близките си – да страда, когато и те страдат, да се радва, когато и те са щастливи.
Авторката показва поетесата, писателката и общественичката Блага Димитрова отблизо такава, каквато широката читателска аудитория все още не я познава. Книгата е богато илюстрирана със снимки на Блага Димитрова в различни периоди на живота й.
След като Блага Димитрова си отиде от този свят, неведнъж започвах тази книга, но виждах, че си причинявам неописуема болка. Разтворех ли Дневника си, в съзнанието ми изплуваше и най-малкият детайл от срещите и разговорите ми с нея, които се превръщаха в настояща среща и нямах сили да продължа да пиша.
През всичките тези тридесет години на нашето познанство и приятелство, преживяхме заедно загубата на нейни и мои близки, на приятели, болести и страдания, но през всичкото това време тя остана вярна на себе си, нито за миг не показа отстъпление от доверието, което ми беше дала.
Тя бе невероятен човек. Притежаваше най-ценното качество, което всеки може и трябва да носи в себе си – дълг към близки, дълг към приятели! Обичаше искрено и всеотдайно, така както само тя можеше да обича. А още по-щастливи бяхме ние, нейните приятели, дарени с обичта й!
Блага Димитрова не можа да доживее годините на майка си, не можа да достигне възрастта на двете големи наши поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе! Не можа! Може би защото носеше грижите и проблемите на близките си с цялата им отговорност и тежест, но въпреки това казваше: „Не мога да си представя живота си по друг начин“.
