Условията и правила за земеделието в планинските региони не трябва да се сравняват с тези в планинските.
По време на конференция „Планините - неоцененото богатство на Европа: Европейски политики за развитие на планинските региони“ евродепутатът от левицата Момчил Неков обясни, че голяма част от планинските региони попадат в периферни, неурбанизирани и погранични региони на територията на държавите-членки на ЕС, както и в България. Според него това ги прави по-малко атрактивни и приоритетни в национални стратегии и планове за развитие. „Тези региони имат и редица почвени-климатични особености, които ги отличават значително от другите селскостопански региони. По тази причина ние, членовете на земеделската комисия в Европейския парламент, сме на мнение, че условията и правилата за земеделие в тези региони не могат и не трябва да сравнявани със селскостопанските условия в равнините части“, заяви Неков. Той посочи примери, за които са му сигнализирали наскоро български производители от Троян.
„По първи стълб на основната селскостопанска политика са директните плащания“, подчерта евродепутатът. Той обясни, че за да получава производител подпомагане по схемата за единни плащания трябва да има минимално изискване за това стопанството - 0,5 хектара, тоест 5 дка, като минималният размер на всеки парцел трябва да е 0,1 хтр или декар. „В планините обаче, земеделските стопани намират това за трудно условие, поради релефна особеност, която прави имотите, в някои случай с един или два ара по-малки от този минимум. Поради тази причина, те не могат да кандидатстват за съответната субсидия“, каза още той. По неговите думи така производителите в планинските региони стават по-малко конкурентно способни, в сравнение с останалите и тяхната продукция не е толкова атрактивна, колкото в равнинните региони.
Според Неков друг проблем е наличността на инфраструктура. „Колкото и добри да са условията за земеделие в планинските региони, няма изградена инфраструктура и по този начин самата продукция не стига бързо до потребителите“, категоричен е евродепутатът от левицата.
Евродепутатът посочи пример от втория стълб на т.нар Програма за развитие на селските райони. „Предвижда се след средата на годината да се отвори мярка за подпомагане и създаване на организации и групи на производители да подпомага производство - мярка 9“, уточни той. Неков е на мнение, че по този начин производителите ще могат да се обединяват, да имат обща техника, която да използват, да подписват договори и да не бъдат натискани от прекупвачите. „Лично се ангажирам да предоставя информация за организация на производителите. Искаме да се намали броят, защото в текстовете е заложен минимум от 4 души за създаване на група на производители и 6 при създаване на организация на производителите. При намаляване на бройката те ще могат по-добре да защитават интересите си“, категоричен е той.
Момчил Неков заяви, че ще настоява в земеделската комисия в ЕП за целенасочени инвестиции в затворен цикъл на производство в планинските региони. „Най-голяма добавена стойност имат затворените цикли на производство, като за тези региони най-важни са млечната и месната индустрии“, обясни той. Като пример евродепутатът посочи, че чрез инвестиции в изграждането на цех за производство на сирене, се ангажират кадри в производство, преработка и управление на мощностите. „Това прави един регион привлекателен и има потенциала да запази местен поминък и да задържи местното население и младите хора“, подчерта той.
„Интернет е много важна съставна част. Ако ние искаме Европа да не се превърне на три или четири скорости, трябва да се развива този единен цифров пазар“, каза още евродепутатът от левицата. По неговите думи освен възможностите, който дава за социалните канали, интернет свързва земеделските производители от различните региони и те могат да обменят добри практики в техния сектор. „Интернет помага за създаване на къси вериги – директна връзка между производител и потребител. Постига се по-голяма близост и социален ефект, намалява се и цената, защото се премахват прекупвачите“, обясни той. Според него се обръща внимание и на ролята на научните институти, занимаващи се с планинско земеделие. Неков подчерта, че в България имаме Институт за планинско животновъдство и земеделие в Троян. „Това ще привлече и интереса на младите хора да завършват образование с такава специалност и да го практикуват“, заключи Момчил Неков.
