20 на сто от младите българи мизерстват, сочи доклад на Евростат за качеството на живот сред младите хора в ЕС през 2013 г. За сравнение - през посочения период у нас броят на жилищата е бил около 4 милиона, а младите хора в тази възрастова категория /15-29 години/ са били около 1,3 милиона.
Според европейската статистика около 7,7 на сто от младите хора в ЕС във възрастовата категория 15-29 г. са били в подобна ситуация на недобри жилищни условия. Най-зле в това отношение са били младежите в Румъния - там около 30 на сто /почти всеки трети млад румънец/ са били принудени да живеят в тежки жилищни условия. Следват Унгария, Латвия и България - по около 20 на сто. В най-комфортни жилищни условия за посочения период са живели младите хора във Финландия, Белгия, Малта и Кипър - едва около 2 на сто от младежите там са изпитвали битови проблеми в жилищата си.
Под термина "недобри или тежки жилищни условия" Евростат разбира липсата най-малко на един от следните компоненти в жилището - тоалетна, вана, душ, покрив, самостоятелен кът за почивка и работа, както и пренаселени помещения. По показателя "пренаселеност в домакинството" - отново Румъния е с най-висок дял на млади хора, които живеят в условия на свръхнаселеност в жилищата - близо 70 процента от младото население до 30 г. в северната ни съседка. По "пренаселеност в домакинството" за младите хора следват Унгария - 62 процента, България - 60 процента и др. По този показател най-комфортно са живели младите хора в Белгия, Малта, Кипър и Ирландия - едва около 2 на сто от младежите там са били притеснени откъм претовареност в домакинствата. Европейската статистика отчита, че има пряка връзка и взаимозависимост между рисковете за бедност и показателя "пренаселеност" за младите европейци - около 20 на сто от младежите на възраст 15-29 г. в ЕС попадат едновременно и в тези две категории.
В ЕС през 2013 г. е имало около 90,6 милиона млади хора на възраст 15-29 години, което е около 17 процента от цялото население, отчита Евростат. За младите хора, точно както за населението като цяло, качеството на жилищните условия е от ключово значение както за стандарта на живот и благополучие, така и елемент на социалното включване. Според Евростат жилищните условия са включени в рамките на показателите, свързани с материални лишения, а в стратегията на ЕС за "Европа 2020" е записано, че една от основните цели е: "премахването най-малко от 20 милиона души на риска от бедност и социално изключване".
