Във възрожденската литература има един извечен и нерешен въпрос – обезчестили ли са цариградските содомити младия Софроний Врачански, когато са го похитили или не са. По този въпрос деликатно се мълчи.
„Ала бях юноша тогива, млад и красен лицем, а тамошни турци - содомити. Като мя видяха, той час ме фатиша да мя изпитват зарад харачийска хартия и найдоша хартия моя недобра. И затвориша ме далеко у една градина, що имаше тамо турци - свиряха, играяха, смеяха са у една одая, що беше близо при пут…..“
Да, Софриний жалостиво разказва, но ни спестява евентуалните неловки подробности. По изпитания възрожденски модел на писане и Светият синод не написа, че управляващите искат да се „възползват“ от него при усвояването на еврофондовете. Не писа, че са му били натрапени „наши“ фирми. Не писа, че му се е искало „ресто“, както най – често става в подобни схеми. Не писа, че усвояваме по криминален начин европейските пари, за да може премиерът Бойко Борисов да се похвали в Лондон, че сме по-напред от Румънците по този показател. На прословутата среща, обаче не се спомена и думичка за това, че комшиите ни вкараха в пандиза куп корумпираните политици за това. Светият синод спести „деликатните подробности” около раздаването на евросредства. Архиереите обаче изразиха ясна позиция! Църквата каза, че не иска да се „възползват“ от европрограмата. А това е прецедент.