Изнесените списъци от Синдиците в КТБ са илюстрация на целите на законодателните промени – да се пусне контролирано пикантна информация в големи количества, че да се захранят жълтите медии да имат материал за всякакви избирателни коментари и анализи. Това коментира по повод изнесените „нови” списъци на вложители и кредитори в КТБ съпредседателят на НПО „Ние, гражданите” юристът Даниел Божилов.
Реално така изнесените данни по тези списъци са публично известни отдавна. Още преди година информация за най-фрапиращите и интересни случаи на конфликт на интереси или съмнителен произход на средствата ние сме предоставили на главния прокурор. Действия по тези сигнали няма, а информацията не е проверявана. Реално последиците и сега ще са същите – просто си имаме някакви списъци с някакви цифри и толкова. Същото е с публичния регистър на Сметната палата. Там фигурират огромни суми и придобивки в сметките на определени съдии, прокурори, политици или административни ръководители и какво от това? Обяснението „лични спестявания“ е достатъчно.
В този си вид данните от тези списъци не са годни за задълбочен анализ. В тях не са посочени конкретни периоди, пълни са с лица с някакви дребни суми като влогове и кредити и по този начин се губи информацията за големите и много големите вложители и кредитополучатели, обръща внимание Божилов.
Практически това, което се случва, е да се симулира прозрачност.
Това, разбира се, ще открие огромно поле за информиране и дезинформиране на обществото, което е и крайната цел.
Реално какво ни носи като информация посочените кредити, влогове и договори на „Булгартабак Холдинг” напр. при положение, че компетентните държавни институции в прав текст ни заявяват, че те не знаят КОЙ е реалния собственик на Холдинга.
В списъците разбира се няма да се открият имената на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, както и фирмите свързани с тях, имената на Александър Сталийски и Вили Сечкова, Йордан Цонев или свързани с него фирми. Публична тайна са влоговете и кредитите на тези лица, обаче някак законодателят случайно е пропуснал да се осветли тяхната дейност и връзки с КТБ.
Липсват данни и за отпусканите огромни кредити на големи и закъсали предприятия и то по случайност в изборни периоди.
Друго интересно четиво би било и списъка на лицата, закрили влогове с големи суми непосредствено преди затваряне на банката.
Но тези данни няма да излязат официално на бял свят, а точно те открехват завесата за това какво се е случвало в КТБ и какви зависимости са съществували.
Целта е постигната. Сега остава търпеливо да изчетем всичките анализи и размахването на конкретните имена удобни на някой в публичното пространство. А това ще даде допълнително време на синдиците и заинтересованите властимащи да продължат с „осребряването на активите“ и тяхното разпределение, убеден е Божилов.
