Проверките, които Сметната палата прави по декларациите на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности са неизчерпателни и доста формализирани. Това каза по БНР бившият председател на Сметната палата Валери Димитров по повод взаимните обвинения между Реформаторския блок и АБВ за неверни данни в декларациите пред одитната институция.
Проверяват се само определен кръг активи по публично достъпни данни в публични регистри и бази данни. Сметната палата не е разследваща институция. Тя не проверява в дълбочина имущественото състояние на всяко проверявано лице, а всяка година просто проверява съответствието на декларацията с имуществото на лицето година за година. Не може да прави проверки за години назад, няма такива правомощия.
Според Димитров задълбочените проверки трябва да бъдат функция на един антикорупционен орган, създаден специално за тази цел.
Валери Димитров даде и препоръки за бъдещото антикорупционно законодателство: Прочетох този закон (бел. ред. - антикорупционния закон). Моето мнение е, че не е достатъчно добър, защото не предвижда, според мен, най-важния механизъм, който би дал действеност на този закон – т.нар. от юристите "обърната доказателнствена тежест", която и сега съществува в нашето законодателство.
Тоест, когато се проверява имуществото на едно лице, ако се констатира разрив на висока стойност между неговите декларирани доходи, реалното му имущество и извършени през годините разходи, това поставя много сериозен проблем и тогава би трябвало със закон на него да му се възложи доказателствената тежест в едно съдебно производство той да доказва законността на своите доходи, на своите имущества. Ако не успее да ги докаже, те трябва да бъдат обявени за незаконно придобити с всички последици от това. Нашето законодателство исторически е имало такъв институт.
Според Валери Димитров създаването на един добър закон е предстоящ дебат, който трябва да се проведе на професионално и политическо равнище.
