От 9 февруари, официално Петър Диков не е главен архитект на столицата. През ноември изненадващо той обяви, че няма да продължи трудовия си договор със Столичната община, след десет годишен мандат. Тогава Диков каза, че не подава оставка, а се оттегля, защото е дал достатъчно като главен архитект на града.
През януари стартира конкурс за избор на негов заместник. До днес обаче все още няма постъпила нито една молба. Дали, защото главния архитект на столицата винаги е в немилост – обичан от едни, недолюбван от други, или защото изискванията са твърде големи можем само да предполагаме.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова не остана притеснена от факта, че няма интерес към архитектското място. Пред медиите тя обясни, че кандидатите трябва да представят и концепция за управление на системата на градско планиране с подаването на документите си, за това и според нея те щели да го направят в последния момент. Въпреки че конкурсът вече тече от десетина дни, все още няма яснота и кой ще оценява кандидатите за мястото на Диков.
По време на управлението си на направление "Архитектура и градоустройство" Диков понесе много критики за начина, по който взима решенията и какви предложения предлага за развитието на града.
Неколкократно през годините беше искана и неговата оставка. Както от неправителствени организации, така и от общински съветници. Но по негово време в града се случиха и много съществени промени.
Когато заяви, че се оттегля, самият Диков изтъкна, че затварянето на „Кремиковци“ е един от четирите му лични успеха. По думите му въпреки огромните спорове около това решение през 1997 година затварянето на завода е един от най големите успехи за столицата.
„Това беше една икономическа язва, един цирей на София. След като го затворихме започна да се мисли за северните части на София. Преди там не се дишаше. Сега като се пътува по магистрала "Хемус" Стара планина се вижда“, каза той.
Сам се похвали и за изграждането на метрото, както и реконструкцията на Женския пазар,новото кръстовище на „Лъвов мост“ и Ларгото.
„Ние най-накрая започнахме да показваме археологията на София. Откриваме разкопки там, където града живее. Трябва да се каже, че почистихме града от билбордове. Преди 8,9 години София беше само сергии и реклами и града не се виждаше“, похвали се главният архитект.
Диков се оттегля, преди да е приключил конкурсът за новия облик на центъра на града, конкурса за устройствен план на Борисовата градина, с провален конкурс за площад "Св. Неделя" и други.
По негово време се реализираха спорни проекти като ремонта на бул. "Витоша", който стана пешеходен, като най-много критики отнесе фонтан, който въпреки обещанията на Диков и досега не е премахнат. Архитектът дори предложи той да стане „сух фонтан“, каквито имало из цяла Европа, но и това не се случи.
Сред проектите, които така и не успя да прокара са този за кръстовището на две нива при Лъвов мост и при Семинарията, както и нереализиралата се трамвайна линия през Борисовата градина до Студентски град. През 2009 г. под ръководството на Петър Диков беше изготвен и приет нов общ устройствен план на София.
